Комитет за Национално Спасение „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
Воински съюз – БНД „Шипка“

Българска Народна Армия: Унищожение на армията

Унищожаването на Българската армия
от Иван Костов до Аню Ангелов

Без война и без външен противник
националната ни сигурност бе унищожена

През юни 1997 г. САЩ изпращат официално запитване до българското правителство с искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. Под въздействието на общественото мнение обаче нашите управници шикалкавят. Американците също го увъртат – ракетите били морално остарели и те не виждали какво ще загуби България, ако ги унищожи. Истината е, че САЩ не желаят такова оръжие да има по границите на страните от НАТО.

На 30 юли 1997 г. България заявява, че унищожаването на комплексите Р-300 (Скъд) и Р-400 (СС-23) на този етап не отговаря на националните интереси на Република България. На 1 февруари 1999 г. влиза в сила подписаното на 27 юли 1998 г. споразумение между правителствата на България и САЩ за разбирателство, икономическа, техническа и съответно друга помощ. Клауза на това споразумение гласи: „Правителството на САЩ подпомага правителството на България при унищожаването на следните комплекси и свързаното с тях обслужване, материали и компоненти, както следва: 88-23 – ракетен комплекс 9К714 „Ока“; 8С1ГО-В – ракетен комплекс 9К72, РКОС-7-ракетен комплекс 9К52 и наличния 8С1ГО-А 8К11.“

Въпросът е повдигнат отново през лятото на 2000 г., когато зам.-министърът на отбраната В. Шаламанов заповядва на ГЩ ускореното съкращаване на българските ракетни войски.

Р-400 в Националния военноисторически музей в София.

Тричленна комисия от САЩ посещава и ракетната бригада в Ямбол. В припяването за унищожаване на Р-300 и Р-400 се включва и министърът на отбраната Бойко Ноев. Така стават ясни палачите на ракетните ни войски – войски, които биха защитили ефективно България.

Освен ракетите обаче на дневен ред идва и първото намаляване на състава на въоръжените сили, което става факт на 29 октомври 1997 г. 38-ото Народно събрание намалява срока на служба по предложение на правителството на Иван Костов. От 1 януари 1998 г. срокът стана съответно 12 и 9 месеца. Депутатите от 38-ото народно събрание оставят извън списъка на въоръжените сили Гранични и Вътрешни войски, както и Националната служба за сигурност. Всичко това се превръща в законодателен факт с гласовете на 109 народни избраници. Строителни и Транспортни войски остават във въоръжените сили. По този начин обаче в състава на въоръжените сили остават войски, които не отговарят на стандартите на НАТО и това предопределя тяхната съдба.

Едва ли някой е предполагал през 1989, че след по-малко от десет години бойната ни авиация ще бъде поставена на колене. И то не от външни сили и външен противник, а изключително от вътрешни фактори. За осем години не са доставяни нови самолети, нито е започната някаква модернизация на старите, нито пък има перспектива нещо подобно да тръгне до края на 20-ти век. Със средствата, предвидени във военния бюджет през 1998, и тези, които се очакват в следващите две-три години, едва ли ще могат да се поддържат в изправност и да се осигурят ремонтите дори и на половината от разрешените от ДОВСЕ 235 бойни самолета. Да не говорим за подготовката на летателния състав.

Драстичното спадане на нальота – под 50-60 часа годишно

през 1995 и 1996, става причина за разделянето на авиаторите на групи, за да може поне малка част от тях да поддържат някакво задоволително ниво на подготовка. Останалите летят веднъж на няколко месеца…

С въвеждането на авиобазовата организация и създаването на двата корпуса – на ПВО и тактическа авиация, през 1994 -1996 се прави опит за създаване на нов организационен облик на ВВС. През 1993-94 г. от страна на Министерството на отбраната е повдигнат сериозно въпросът за модернизация на част от 70-те МИГ-21 по технология и с оборудване, предложени от конструкторското бюро МИГ, като основните работи се извършват от пловдивския авиоремонтен завод „Георги Бенковски“. Въпреки силната политическа поддръжка на проруското лоби на военноикономическия блок на МО, програмата не получава одобрението на ВВС и най-вече целево финансиране. През 1994-96 г. концернът „Сухой“ предлага да продаде на изгодни условия и на бартер една ескадрила Су-25ТК за замяна на МИГ-23БН, чиито ресурс изтича през втората половина на 90-те години. Това също остава в сферата на добрите намерения…

Новото правителство на ОДС и новият президент обявяват, че ще следват твърда проевропейска и проатлантическа политика с крайна цел – присъединяването на страната ни към НАТО в началото на 21-ви век. Политико-икономическа ситуация в страната по времето на Иван Костов не позволява широкомащабно обновяване на авиопарка на ВВС, залегнало в Програмата за възстановяване, модернизация и превъоръжаване до 2015 г., която изисква до 12 милиарда долара за нови самолети, радари и зенитно-ракетни комплекси. Или поне той така казва…. Новите условия налагат дори допълнително свиване на бойната авиация,
допълнителни съкращения на авиобази и персонал.

Докато ние се самоунищожаваме, вижте какво правят другите горе!

Първият етап на съкращенията – четири бази – Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклево, както и консервирането на една трета от наличния авиопарк през 1998 г. променя в количествен и качествен аспект облика на ВВС. По думите на тогавашните предатели-управляващи социалната цена, която трябва да бъде платена, за да се спасят остатъците от авиацията, е висока, но неизбежна.

Пари за самолети, даже и втора ръка няма, а американците за разлика от руснаците подаръци не правят. Постепенно се стига и до съкращаването на ракетите СС, рязането на танковете и самолетите и много друга почти нова техника. В периода 1991-2000 г. в различни складове е захвърлена бойната техника на 3 армии, а в двора на завода във Велико Търново с „балванки“ се разбиват нови БТР-и и влекачи.

Ликвидаторът Костов
Впрочем когато се изтеглят руските войски от бившата ГДР, академици подсказват, че с формално искане на правителството можем да получим ескадрила МиГ-29 в пълен комплект и колкото желаем зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Когато се срещат с военния министър обаче, той само ги изгледал, драснал нещо на едно листче и посочил вратата. Част от ЗРК отидоха при нашите сръбски и румънски съседи…

През 1999 е създадена Агенция „Военни клубове и информация“, за да управлява 46 военни клуба, резиденция „Лозенец“, военната киноиндустрия, Военния телевизионен канал, вестник „Българска армия“, списание „Български воин“ и др. Тя се занимава още с отдаване на имоти под наем, реклама и какво ли още не. Годишният й бюджет е едва около 5 милиона лева, но на практика движи проекти, всеки един от които надвишава в пъти тази сума.

„План 2010″, изготвен от правителството на Костов, определя числеността на Българската армия на 75 хиляди души. Оказа се обаче, че той не съответства на политическите приоритети на някои антибългари и на някои геополитически интереси. Преценено е, че по-нататъшното му изпълнение не би могло да бъде гарантирано с финансови, материални и човешки ресурси… Или поне това е официалната версия…

Бившият зам.-министър в кабинета „Костов”, Велизар Шаламанов, през 2009 г. беше назначен за директор в агенция C3 на НАТО – службата, която подготвя научни разработки и организира търгове за оръжия, разузнавателни и командни системи.

Военната доктрина превръща страната ни в разграден двор.

През април 1999 г. е приета военната доктрина. Тя определи лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. Военната доктрина се приема с гласовете на СДС, Народен съюз и ОНС. 38-ото народно събрание гласува, че военните формирования извън състава на МО трябва да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Това са основно Гранични войски, Строителни войски, Инженерни войски, Ж.П. войски. Последва промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили от средата на юли 2000 г. Въоръжените сили на Република България включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, НРС, НСО. Така през 1995 г. в състава на въоръжените сили има 10 елемента, две години по-късно остават седем, а през 1999 г. – четири.

Приетата набързо военната доктрина има доста слаби страни:

извеждането на преден план на глобализирани, общи заплахи и рискове, които по конституция и закон са вменени като задължение на органите за вътрешна сигурност, липсата на оценки за непосредствените заплахи и рискове за България; липсата на аргументирани възгледи за ролята на собствените възможности за военно строителство и военни гаранции на сигурността ни.

Какво представлява е това – набързо стъкмено докладче от хора, тотално незаинтерсовани от съдбата на България по възможно най-важните въпроси за националната сигурност? Или, както казва премиерът Иван Костов: „Единственият начин да се създадат боеспособни въоръжени сили е заложен в тази военна доктрина. Нямаме пари да обучаваме войниците и да купуваме съвременно оръжие. Не можем да си позволим забавяне на реформата, тъй като само след 10 години демографската характеристика няма да ни позволи да поддържаме такъв набор войници, какъвто имаме сега.

Тогавашният лидер на БСП Първанов заявява: „С приемането на тази военна доктрина България завърши Първата световна война. Нъойският мирен договор, заобикалян от редица правителства като това на Александър Стамболийски, сега ще бъде приложен. България с минималната си армия става разграден двор. Сигурно това ще рапортуват управляващите на срещата на НАТО във Вашингтон. С поредица от решения преди приемането на доктрината бяха закрити гарнизони, предстои закриването и на други в 100-километровата гранична зона, закрити са командни пунктове и полигони. В армията бяха проведени мероприятия, които обезглавиха офицерския корпус и унищожиха военната наука. Сринат е военнопромишленият комплекс. Във военната доктрина не виждам ясна мотивировка на какво се базира свеждането на армията под 45,000 души“.

Как Македония наряза подарените й танкове?

През 1999 г. България подарява на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) значителна бойна техника – 91 танка Т-55, миномети „Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. Това се прави от правителството с цел – освобождаване на оръжие по ДОВСЕ и показване на добросъседски отношения. Въпреки първоначалния ропот от страна на сърбоманите в Македония за това, че българите пробутват стари и неефективни танкове, точно тези танкове спасяват страната от кървава война в конфликта от 2001 г. В края на 2002 тогавашният военен министър на Македония Владо Бучковски иска да продаде машините, защото били остарели. Това обаче не се случва, тъй като българската страна се противопоставя на решението. През 2003 македонското министерство на отбраната решава да нареже машините като част от годишната национална програма на страната за членство в НАТО. Към 2012 БЮР Македония все още не е член на НАТО, но за това пък наряза своите (наши) танкове…

Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.