Комитет за Национално Спасение „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
Воински съюз – БНД „Шипка“

Българска Народна Армия: Истината за унищожението 1

ИСТИНАТА
ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
според Договора за ликвидиране на ракетите
със среден обсег на действие

Роналд Рейгън и Михаил Горбачов подписват Договора в
Източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.
Рейгън и Горбачов подписват ратификацията
на Договора в Кремъл, Москва на 1 юни 1988 г.

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (на английски: Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty, на руски: Договор о ликвидации ракет средней и меньшей дальности) е споразумение от 1987 г. между Съединените щати и Съветския съюз.

Р. Рейгън и М. Горбачов подписват Договора в
Източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.

Подписан е във Вашингтон от държавните глави на САЩ и СССР - президента на САЩ Роналд Рейгън и председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов, на 8 декември 1987 г. След ратифициране от Сената на САЩ (27 май 1988 г.) влиза в сила след подписване от Рейгън и Горбачов в Московския Кремъл на 1 юни с.г. Официално е озаглавен Договор между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики за ликвидиране на техните ракети с междинен и по-кратък обсег.

Договорът има за цел да ликвидира ядрените и конвенционалните наземни балистични ракети с междинен и по-малък обсег, определен в границите между 500 и 5500 км. (300 - 3400 мили).

Рейгън и Горбачов подписват ратификацията на
Договора в Кремъл, Москва на 1 юни 1988 г.

Очаквало се по-дългият обсег, по-голямата точност, мобилност и ударна сила на новите съветски ракети SS-20 да променят сигурността на Западна Европа. След проведени дискусии НАТО се съгласява да приеме 2-етапна стратегия - първо да започне преговори със Съветския съюз за контрол на въоръжението, за да се намалят съветският и американският арсенал от ядрени ракети със среден обхват (intermediate-range nuclear forces, INF)), и второ да разположи в Европа в началото на 1983 г. до 464 наземни, крилати ракети от типа „Круз“ (Ground-launched cruise missiles, GLCM)) и 108 балистични ракети „Пършинг II“. Към края на 1970 г. НАТО има ясно превъзходство над СССР в системите INF, защото съветските войски притежават само течногоривни с 1 бойна глава, много неточни и лесно унищожими балистични ракети със среден обхват и няколкостотин, също толкова остарели, дозвукови тежки бомбардировачи „Ту-16“ и „Ту-22“. За сравнение в същия момент НАТО и USAFE притежават изтребители „Мираж IV“, V bomber (V-force) и чисто нови F-111 бомбардировачи в допълнение с френски, британски и американски точни, твърдогоривни балистични ракети със среден и малък обсег, разположени в Европа и съседните й води. Съветските опити да се затвори тази пропаст чрез ракетите SS-20 и бомбардировачите „Ту-22М“ са посрещнати от НАТО чрез осигуряване на ядрено предимство на Западния алианс в Европа благодарение на GLCM и ракетни установки „Пършинг II“.

Въпреки недоволство на Съветския съюз от разполагането на американски оръжия в Европа той се съгласява на открити преговори и предварителни дискусии в Женева през 1980 г. Официалните преговори започват през септември 1981 г. с американска оферта - „нулев вариант“ за пълното премахване на всички ракети „Пършинг“, GLCM, SS-20, SS-4 и SS-5. След несъгласие относно изключването на британски и френски системи за доставка през ноември 1983 г. преговорите са спрени от съветската делегация. През 1984 г., въпреки общественото недоволство, САЩ започват да разполагат INF системи в Западна Германия, Италия и Обединеното кралство.

През март 1986 г. преговорите между САЩ и Съветския съюз са възобновени, като обхващат не само INF въпроси, но и отделни проблеми, свързани със стратегическите оръжия - Договор за стратегическо разоръжаване (Strategic Arms Reduction Treaty, START I) и космически въпроси. В края на 1985 г. страните се движат към ограничаване на INF системите в Европа и Азия. На 15 януари 1986 г. М. Горбачов обявява съветското предложение за забрана на всички ядрени оръжия от 2000 г., което включва и INF ракетите в Европа. Това предложение е отхвърлено от САЩ и контрирано с поетапно намаляване на INF установките в Европа и Азия до пълното им премахване до 1989 г. Не са наложени никакви ограничения върху френски и британски ядрени сили.

Поредица от срещи през август и септември 1986 г. достигат връхната си точка в срещата на върха в Рейкявик между Рейгън и Горбачов на 11 октомври 1986 г. Споразумяват се за премахване на INF системите от Европа и да бъде създадено световно ограничение за максимум от 100 бойни глави със среден обсег. Горбачов предлага също по-дълбоки и по-фундаментални промени в стратегическите отношения. По-подробни преговори продължават през цялата 1987 г., подпомогнати през август от решението на западногерманския канцлер Хелмут Кол за едностранното премахване на съвместните американско-западногермански „Пършинг“ системи. Текстът на договора е окончателно договорен през септември 1987 г. На 8 декември 1987 г. договорът е подписан официално от президента Рейгън и от председателя на Президиума на ВС Горбачов на срещата на върха във Вашингтон.

До крайния срок на договора от 1 юни 1991 г. са унищожени общо 2692 такива оръжия - 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. Съгласно договора на на всяка ат договарящите се страни е позволено да инспектира военните съоръжения на другата страна. На всяка страна е разрешено да обяви и запази за музейни експонати 15 неработещи ракети, 15 ракетни кутии и 15 установки.

На 10 февруари 2007 г. президентът на Русия Владимир Путин заявява, че Договорът INF вече не служи на интересите на Русия. На 14 февруари ИТАР-ТАСС и Интерфакс цитират генерал Юрий Балуйевски, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, който заявява, че Русия може да се отдръпне от INF и че решението ще зависи от действията на САЩ относно предложената от американците Ground Based Midcourse система за противоракетна отбрана, части от която САЩ тогава планира да разположи в Полша и Чехия (оттогава плановете са изоставени в полза на системи, базирани в морето и в Румъния - вижте Националната противоракетна отбрана).

Дан Блументал от American Enterprise Institute пише, че в действителност руският проблем с INF е, че Китай не е обвързан от него и продължава да създава свои собствени сили със среден обхват на действие.

Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.