ИСТИНАТА
ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
според ген. Кирил Косев
Джуров искаше да ме арестува,
Желев ме разжалва в редник
Имам 3 смъртни присъди, казва 92-годишният бивш
началник на Главното политическо управление на армията.
Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 г. в Сибиу, Румъния. След като семейството му се преселва в България, става активен деец на РМС.
Командир на Горнооряховския партизански отряд и заместник-командир на ХIII въстаническа оперативна зона. От този период има три смъртни присъди.
След 9 септември 1944 г. служи в Разузнавателния отдел на щаба на войската. През 1949 г. е обявен за агент на чужди разузнавания и враг с партиен билет, но през 1954 г. е оправдан. През 1955 г. става началник-щаб, а след това и командващ Трета армия. В периода 1966-1971 г. е заместник-министър на отбраната.
По-късно е назначен за началник на Главното политическо управление на Българската армия. През 1984 г. по предложение на Добри Джуров генерал-полковник Косев изненадвящо е уволнен. През 1992 г. президентът Желю Желев го разжалва вредник.
Косев е автор на военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война. "Подвигът. 1912-1913" излиза през 1986 г, а "Подбудите" през 1980 г.
На среща с Фидел Кастро.
Момент от избора на първия български космонавт.
От ляво на дясно - акад. Ангел Балевски,
майор Георги Иванов, генерал от ВВС, ген. Добри Джуров,
ст. лейт. Александър Александров и ген. Кирил Косев
- Г-н генерал, как се чувствате като неудобен за три режима?
- Въпросът ви е зададен неправилно. Защото режими са монархофашисткото правителство до 9.9.1944 г. и новофашисткото управление след 10.11.1989 г. Първото служеше на хитлеристка Германия. А второто - на геофашизма на САЩ.
Управлението на България от 9.9.1944 г до 10.11. 1989 г. не е режим на политически лица, а народно управление на ОФ и БКП. Неговата цел бе изграждане на социализма в България.
- Тогава вие стигнахте до звание генерал-полковник. Но през 1984 г. ви уволниха. Защо?
- За 45 г. изградихме мощности за 3 земеделски и 12 промишлени Българии и създадохме 100 пъти повече богатства, отколкото за 66 г. царско-буржоазна и монархофашистка власт. Въпреки огромните постижения обаче бяха допуснати грешки и дори престъпления.
Вярно е, че някои от големите ръководители се стремяха да превърнат социализма в режим.
- Кого имате предвид, дайте някакъв пример?
- Например Боян Българанов, който бе член на Политбюро на ЦК на БКП и на Държавния съвет, проявяваше диктаторски, демагогски и дори малоумни стремежи. На една партийна конференция в армията в началото на 70-те години Българанов бе крайно недоволен от критиките, изказани от някои офицери-делегати срещу управлението на страната. Тогава аз бях началник на Главното политическо управление на армията.
"Нямате право да критикувате, може да критикува само др. Тодор Живков. Защото Тодор Живков е партията, Тодор Живков е държавата", каза Българанов. След него взех думата и заявих:"Членовете на партията са партията. А българският народ е държавата." На тези мои думи Българанов злобно отговори: "Ще те уволня и пратя в затвора."
Година по-късно Българанов почина. Често в пресата критикувах неуредиците в нашата съзидателна дейност. Затова през 1983 г. секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов няколко пъти ме вика, за да ми заяви: "Нямаш право на критика. В тази държава може да критикува само др. Живков!" Представих му документи за верността на моята критика. Той се съгласи, че съм прав, но пак зяви: "Въпреки това само др. Живков може да критикува."
Продължих да критикувам. Затова на 3 януари 1984 г. бях уволнен. Тогава министърът на отбраната Добри Джуров нареди: "Напуснете МО за 30 минути, иначе ще те задържим!" Не ми даде възможност дори да се сбогувам с подчинените си.
- Какво според вас стана на 10.11.1989 г.?
- Партийно.държавен контрареловюционен преврат. Той бе извършен от партийно-държавната върхушка Петър Младенов, Александър Лилов, Андрей Луканов, Георги Атанасов и др. - все сътрудници на САЩ. Те възстановиха капитализма в България с помощта на новия геофашизъм на САЩ. Главният превратаджия Петър Младенов заяви: "Социализмът не бе политика, обърната към човека, а общ заговор срещу благополучието на народа. 10 ноември бе смяна на политика, коренен поврат." Архитектът на преврата Андрей Луканов пък утвърждава: "Ние ще създадем ново западноевропейско общество.Ние ще вземем най-хубавото от неоконсерватизма, неолиберализма и западната социалдемокрация". И започна да изпълнява програмата "Ран-Ът".
- За какво бяха издадени смъртните ви присъди преди 9.9.1944 г.?
- За борбата ми против монархофашизма. Плевенският военен съд с присъда № 446 от 17.09.1943 г. "в името на Симеон Втори, цар на българите", ме осъди на смърт чрез обесване "за създаване на поделение на забранената от закона БКП". Имам още 2 смъртни присъди, но не мога да посоча точно кога са издадени.
- Кой скалъпи обвиненията в шпионаж след Девети?
- През 1947 г. РО-2 (разузнавателен отдел на армията) бе закрит и аз бях пред уволнение. Тогава обаче началникът на ГЩ на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров ме изпрати да уча в Москва в академия "Фрунзе".
След 2 г. когато се върнах, началникът на разузнаването на БНА ген. Петър Вранчев бе задържан и обявен за враг с партиен билет. В края на 1949 г. бях арестуван и аз. Обявиха ме не само за "враг с партиен билет", но и за агент на Гешев и шпионин на Югославия и Англия. Задържан бях в МНО и там ме разпитваха служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разреши да ме пратят в ДС. Ако ме бяха преместили в МВР, с мен щеше да е свършено.
Обвиненията идваха от някои предатели на България в ДС. Защото в ДС, въпреки мнозинството честни комунисти и предани родолюбци, имаше и предатели и сътрудници на ЦРУ в САЩ.
- Каква е истината за работата ви в РО-2?
- В РО-2 отидох не по свое желание. Аз исках да завърша висше образование по някои обществени науки. Но като се върнах от Отечествената война по настояване на Георги Дамянов останах в армията. Служба в РО-2 ми предложи неговият началник полк. Починков.
Още в първите дни разбрах, че между РО на МНО и ДС на МВР съществуват враждебни отношения по вина на ДС. В течение на времето се убедих, че тези отношения не са временни, а трайни. В ДС считаха, че РО е ненужен орган, който трябва незабавно да бъде закрит и неговите задачи да се поемат от ДС.
Някои ръководители от ДС, като Георги Ганев, Бачи Зеев, Трифонов и др. не понасяха успехите на РО-2 по разкриване на офицерските конспирации и тяхната връзка с дейността на Никола Петков. Георги Ганев и другите от ДС забраниха на своите отдели да сътрудничат на разузавателния отдел на армията. Те опитаха да вербуват служители от РО-2 за свои агенти и настояваха да им предават всички разузнавателни сведения без знанието на своите началници.
- Защо командващ армия и зам.-министър стана началник на ГлПУНА (Главно политическо управление на народната армия)?
- Защото като командващ армия и зам.-министър по бойната подготовка имах големи права и възможности. Можех да вдигна по тревога няколко дивизии и дори цяла армия. А като началник на ГлПУНА не можех да вдигна и един войник.
- Защо тогава не са ви отстранили?
- Не можаха да ме уволнят, защото Георги Дамянов, председател на Държавния съвет, и на комисията по разследване на врага с партиен билет, през лятото на 1953 г. обяви, че всички обвинения против мен са неверни и злонамерени, и ми върна членството в БКП.
Въпреки това опитите да ме уволнят не преставаха. Във втората половина на 60-те години началникът на управление "Кадри" към МНО ген. Михаил Цонев внесе писмо в Колегиума на МНО, че "Ген. Косев е здравословно негоден за служба в БНА". Писмото бе подписано от лекари, които дори не ме познаваха, камо ли да са ме преглеждали.
Представих писмото на Централната лекарска комисия, която отсъди, че писмото е невярно. И то не бе уважено. От колегиума на МНО от онова време останаха само 3 генерали, всички си отидоха. Аз обаче съм жив. Ген. Стоян Гърков, мой заместник, написа писмо до ПБ на ЦК "за антипартийната дейност на началника на Гл ПУНА ген.-полк. Кирил Косев".
Политбюро чрез нарочна комисия разследва обвинението и доказа, че то е невярно и клеветническо. И уволни ген. Гърков от БНА. Но ген. Велко Палин, завеждащ Военноадминистративния отдел на ЦК, го възстанови и прати военен аташе в Унгария.
Такива случаи имаше поне 8. И всеки път ме викаше Тодор Живков, защото се оплакваха на него. Тойме предупреждваше да внимавам, че вече ми се натрупва.
- А защо д-р Желю Желев ви разжалва от генерал-полковник в редник? Какъв бе конкретният повод за указа? Не бяха ли разкрития за вашата работа в РО-2?
- Не. В указа, за който научих от вестниците, бе посочено, че за деяния, граничещи с престъпления в МО и МВР, се отнемат моето звание и на генералите от МВР Кумбилиев и Тончев.
Парадоксалното е, че посочените членове и алинеи на конституцията и закона не дават право на президента да отнема военно звание! Защото по действащия тогава Наказателен кодекс "наказанието лишаване от военно звание може да бъденаложено само при осъдени за тежки престъпления". А същият закон определя: "Тежко престъпление е това, за което по закон е предвидено наказанието лишаване от свобода за повече от 5 г. или смърт."
А аз нито съм съден, нито разследван! Освен това наказание "отнемане на военно звание" няма, има "лишаване от военно звание". Сбъркан е и терминът. Още едно доказателство, че указът е незаконен. Тогава в моя защита се изказа и Петър Велинов, първият правен съветник на тогавашния премиер Филип Димитров. Въпреки това Ф. Димитров предаде на президента проектоуказа и уволни Велинов.
- Вие не обжалвахте ли решението?
- Обжалвах го и то неведнъж, но без резултат. По времето на кабинета Виденов вътрешният министър Любомир Начев в доклад до премиера направи отрицателна оценка на указ №109 като незаконосъобразен и предложи президентът да го отмени.
Военният министър Николай Свинаров от кабинета Сакскобургготски, който е и известен адвокат, също се изказа отрицателно за указа. Но както Петър Стоянов, така и Георги Първанов не направиха нищо, за да поправят грешката.
- Защо наричате д-р Желю Желев престъпник?
- Така аз наричам всички, които нарушават закона. И отговарям за думите си. За мен Желев с неговия указ за отнемане на званието ми е престъпник, съдиите, които ми взеха жилището, също.
- Познавахте ли д-р Желев?
- С Желев се запознах в дома на неговия тъст бай Иван Маринов - най-големия комунист в Бургаски окръг. Той е от с. Грозден, Сунгурларско. За неговата дъщеря Маринка бе женен Желю Желев. Всички я знаят като Мария, но в кръщелното е записана Маринка.
В началото на 70-те години ходатайствах чрез акад. Тодор Павлов до Тодор Живков да назначат Желев в Комитета за култура при Людмила Живкова.
Там обаче той внуши на Людмила да поиска прехвърлянето на армейските културни институти в Комитета за култура. Ставаше дума за печатница, издателство, киностудия, театър. Във военното издателство дори вече бяха назначени хора на Л. Живкова.
Поставих въпроса на заседание на Министерския съвет, председателствано от Станко Тодоров. Казах, че дори армията в Мозамбик има свои културни институти.
И Людмила Живкова би отбой. Министерският съвет отмени вече готовото решение. Така меракът на Желев да ограби армията, не се осъществи.
- Вярно ли е че единствено у нас е извършен пуск на оперативно-тактически ракети (ОТР) извън СССР?
- Вярно е. Единствено в България е извършен пуск на ОТР от вида СС-23 с далекобойност над 400 км. През 1969 г. като зам.-министър на отбраната по бойната подготовка предложих на министър Джуров да извършим пуск на такива ракети. Той разреши. Аз организирах и ръководех пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участваха и поделения на Трета армия, ВМС и ВВС.
Пускът се осъществи от райна на Ясна поляна в Странджа планина, северно от с. Звездец. А целите бяха северно от Балчик. Полетът на ракетата бе дълъг 185 км и мина изцяло над морето. Пускът мина успешно. Съветската военна делегация, която наблюдаваше учението, даде висока оценка.
Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издаде заповед, с която забраняваше пускове на ракети извън СССР. И оттам нататък за всички стрелби трябваше да пътуваме до полигона "Капустин Яр" в Казахстан.
- Карате 92 г. Каква е рецептата за вашето дълголетие?
- Рецептата за мен е да упражнявам както умствен, така и физически труд и да спазвам изискванията за здравословен живот. Започнал съм се да се трудя 3-4-годишен в зеленчуковата градина на родителите си.
Ние ползваме всяка информация от интернет, която мислим, че казва истината.
Ако някой претендира за авторски права, нека ни потърси.
СПОДЕЛИ СРЕД ПРИЯТЕЛИ И В ГРУПИТЕ, ЗА ДА ВИДЯТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА КАКВО СЕ СЛУЧВА !!!