Комитет за Национално Спасение „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“
Воински съюз – БНД „Шипка“

Българска Народна Армия: Структура

Структура на армията
по време на сегашното разложение

Сухопътни вйски

Сухопътните войски са основното звено на българската армия, чието оборудване към 2010 г. е представено по-долу. Според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да разполагат със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва реформа, която намалява броя не техническите единици - към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.

Части и съединения:

• Командване на Сухопътни войски - София
• 2-а "тунджанска" механизирана бригада - Стара Загора, Хасково, Ямбол, Шумен
• 61-ва Стрямска механизирана бригада - Карлово, Казанлък, Плевен
• 68-а Бригада специални операции - Пловдив, Смолян110-и логистичeн полк- Пловдив
  • 1-ви Батальон Специални сили - Пловдив
  • 2-ри Батальон Специални сили - Пловдив
  • 3-ти Тренировъчен батальон Специални сили
  • 101-ви Планински батальон - Смолян
• 78-и батальон за гражданско-военно сътрудничество, географско осигуряване и психологически операции - София
• 55-и инженерен полк - Белене, Стара Загора, Пловдив
• 4-и артилерийски полк - Асеновград, Ямбол
• 1-и разузнавателен батальон - Свобода
• 3-и отделен механизиран батальон - Благоевград
• 38-и батальон за ЯХБЗ - Мусачево
• Център за подготовка на специалисти - Сливен
• Полеви учебни полигони: Корен и Ново село
• гарнизонни учебни центрове и по-малки по мащаб полигони
• поделения за бойна и логистична поддръжка

Военновъздушни сили

Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България, правоприемник и наследник на бойните традиции на българската авиация.

Създаваните и изграждани във времето формирования - Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор), Въздушните на Негово Величество войски (от 1937 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.

Задачата на ВВС е да охраняват сувернитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС са едни от най-старите в Европа. В последните години те вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

Военноморски сили

Въпреки, че е създаден на 12 август 1879 г. българският военен флот отбелязва своя първи празник доста по-късно - през 1914 г. и то не на своя рожден ден, а на 21 ноември - датата, на която отрядът торпедоносци побеждава в морски бой турския крайцер "Хамидие" през 1912 г. Още през следващата 1915 г. флотът организира празника извън своите рамки с участието на варненската общественост, но датата е вече 2 август - възшествието на цар Фердинанд на престола.

През следващите години, наред с 21 ноември, и Никулден се чества като морски празник, след 1944 г. и до 1956 г. се чества само Деня на съветския ВМФ - 31 юли. Едва през 1956 г. с указ на Президиума на Народното събрание № 273 и заповед на министъра на отбраната № 33 (и двата документа от 9 август) за празник на българския ВМФ е определена датата на неговото създаване - 12 август, с уточнението да се чества втория неделен ден на месеца.

От 1977 г. започва да се празнува и Седмица на морето, която през 1979 г. добива национален мащаб. Дните от седмицата, предшестващи военноморския празник са посвещавани в повечето случаи на различни морски професии - корабоплаване, корабостроене и кораборемонт, риболов, курортно дело и др. От 1988 г. се въвежда последователно домакинство на Седмицата на морето сред приморските общини.

Военните моряци отбелязват също празниците на съединенията, частите и корабите, участват съвместно с държавни органи, патриотични организации, църквата и гражданството в честването на национални, военни и религиозни празници, годишнини и бележити исторически дати.

ВМС осъществяват съвместна военна-патриотична дейност и със съюзите на запасното войнство и съветите на ветераните. Военните клетви, парадите, прегледите на маршовата песен, изпращането на корабите в плаване, посещаването им от гражданството, спартакиадите, турнирите и състезанията по военно-приложни спортове са сред добрите флотски традиции.

Национална гвардейска част

Националната гвардейска част на България има за цел да демонстрира независимостта на България - на държавата и президента. Тя охранява държавния глава и повдига духа на армията и народа. Гвардията е един от символите на българската държава заедно със знамето, химна и герба на Републиката.

През 1879 г. княз Александър I Батенберг създава своята лична гвардия. На 12 юли 1879 г. е осъществен първият официален ескорт на български княз. Днес гвардията се нарича Национална гвардейска част. През 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия. Включва войскови единици за отдаване на военни почести и представителен духов оркестър. Националната гвардейска част извършва ритуала "Тържествена смяна на почетния караул пред Президентството" за първи път на 5 ноември 2003 г. На всеки кръгъл час се сменя караула пред Административната сграда на президента на Република България. Гвардейската униформа е създадена през 1883 г. и включва елементи от националната символика. Оттогава в униформата неизменно присъстват орловото перо на калпака и Александровската звезда. Александровската звезда е част от българския царски орден "Св. Александър" и се носи върху гвардейския калпак от 1883 г.

Нашите цели
относно сруктурата на Българската народна армия

На този етап на оперативното изграждане и възстановяване на БНА и всички нейни части и подразделения, информацията за нейната бъдеща структура, численост, въоръжение, екипировка, бойна подготовка и оперативна съвместимост -  остава закрита.