са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигане на вътрешнополитически цели – извършване на държавни преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г., 1934 г. и в преврата от 9 септември 1944 г., при потушаване на селските вълнения от 1900 г., Бунтовете от 1918 г., бунта от юни и въстанието през септември 1923 г., действа срещу въоръжената комунистическа подривна дейност на партизани в старите и новообединени предели на държавата през 1941–1944 г. и при преименуването на българските мюсюлмани в края на 20 век.

Александър Стамболийски в след 1920 г. изгражда трудови войски, които особено по време на тоталитарната държава служат най-вече по необразованите сред българските цигани и турци да придобият професионални умения през периода на своята задължителна служба докато се трудят като работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища, военни обекти и други.

Българската войска през 1878-1885 г.

Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг І, е създадена служба "Въоръжение". Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част — военният инженер щаб-капитан Саранчов.

От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно — на армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 ½ сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня - 154 души; батареята - 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската - 268, обсадната - 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.

През 1883 година дружините са групирани в 5 бригади:

1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а, 5-а и 6-а дружини
2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-а, 9-а, 10-а, 11-а, 12-а, 13-а и 14-а дружини
3-та бригада с щаб Русе в състав 15-а,17-а,19-а, 21-ва, 23-а и 24-а дружини
4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-а,12-а,16-а,18-а,20-а и 22-ра дружини
Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полкове

С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.

Защита на съединението и Сръбско българска война

В 1885 г. през казарма общо в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души. В Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. Победата на българската войска над нападналите страната сърби прави акта на Съединението неотменима политическа реалност на европейския югоизток.

Организация на армията след 1885

През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна структура, българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.

През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:

действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
резервна — със срок на служба 8 г.

Отряд картечари на българската пехота, 1908 година.

В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.

През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.

С Указ №148 на княз Фердинанд I в 1907 г. на основание приетия през 1903-1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията са сформирани три военноинспекционни области - ВИО (военни инспекторати): I-ва с щаб в София : II-ра с щаб в Стара Загора (от 14 юни 1908 г. – в Пловдив); IIIта – с щаб в Русе (от 1920 в Шумен, от 1928 във Варна). Тези ВИО всяка една съдържаща три дивизионни окръга, при обявяване на всеобща мобилизация формират три български полеви армии. На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани три полеви армии, допълнително са формирани още двe български армии - IVта и Vта.

Така се оформя присъщата практически за целия 20 век оперативна структура на Българската войска:

Първа българска армия е формирана за действие в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия.

Втора българска армия формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.

Трета българска армия формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
Четвърта българска армия формирана за Тракийският военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.
Пета българска армия формирана като резервна на командването армия.

Балканските войни и Първата световна война

По време на Балканската война от 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914–1918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.

Българската армия през 1919-1945 г.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. наложен ни насила от западно европейските държави общата численост на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана e наборната система и насила ни е  наложен принципът на доброволността (в ДНЕШНИЯ трагичен момент е по-лошо - 20 000 души). Тежестите на договора върху армията се премахват едва при военния министър генерал Луков през 1938 г., когато отпадат и неговите военни клаузи. В 1941 г. армията навлиза в Беломорието, Македония и Поморавието и възстановява българския суверенитет върху тези земи.

Непосредствено след Деветосептемврийското народно въстание от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.

След революцията (9 септември 1944 г.) последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ с 455 000 щика във войната срещу Германия на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено от западните държави правото на съвоюваща страна, подобно на другите бивши съюзници на Германия (Италия и Румъния), но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните ни граници. Освен това СССР опрощава на България всички наложени ни от съюзниците непосилни контрибуции.

Българската народна армия през 1945-1990 г.

След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски модел и са преименувани на Българска народна армия. Москва бързо предоставя на България танкове T-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. Тъй като страната е съветски съюзник, тя е част от Източния блок и се включва във Варшавския пакт като един от неговите основатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници резерв. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като Отбранителна линия "Крали Марко", е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на Тодор Живков е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжия на Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява най-малко 152 000 редовни войници. ВВС на България са получили общо над 220 изтребителя МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24 и други модерни (за онова време) самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са били в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 800 БТР-60 и други. Българската народна армия е имала и далекобойни ракети.

В годините на Народна Република България, обобщено, въоръжените сили на България (армия, вътрешни и гранични войски и др.) са над 200 000 души плюс няколко стотин хиляди запасни редовно свиквани на обучение. Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 "Елбрус" (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 "Луна" с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса 9К79 "Точка" (SS21) с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 "Влохов" с обсег до 43 км и СА-75 "Двина" с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 "КУБ" с обсег до 24 км, 24 мобилни ЗРК "Оса" с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 "Печора" с обсег до 12 (модернизираните до 28) км , 20 мобилни комплекса 9К35 "СТРЕЛА-10СВ" с обсег 5км. ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета от които над 220 изтребителя. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки - минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота. Мирновременият състав на армията към 1989 г. е над 153 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

Българската армия след 1990 г.

След 1990 г. западните кукловоди нареждат, а българските политици раболепно изпълняват разложението на Българската армия.  По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав е съкратен от служба. Ракетните войски почти напълно са унищожени, а ВВС и бронетанковите сили са редуцирани до незначителни формирования, ВМФ също запада. Преминава се към назначаване на редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества. Наборната армия е заменена с наемна и щатът е сведен до 34 000, каквото е било положението след Ньойският договор. Така Българската армия е откъсната от народа и вече не изпълнява неговата защита, а изпълнява нареждания на тия, които владеят парите, собствеността, властта и медиите – тоест на българската престъпна партийно олигархична върхушка образувана от партийните лидери, подставените от тях олигарси и чуждестранните им тайни кукловоди и истински господари.

В периода на лъжепрехода и целенасоченото икономическо разрушаване и разложение ва българската държава икономика и стопанство (грешно наричано "криза") 1990-1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията умишлено става символично за да се инициира умишленото напускане /тоест прогонване/ от армията на най достойните и подготвените в морално волево и военно оперативно отношение командни кадри.

След 1998 г. се дава ход на т.нар. "тотална реформа" в армията, изразяваща се единствено в нейното все по мащабно и постоянно съкращаване, обезличаване и пълно подчиняване на западни и местни олигархически и интереси. Личният състав се демотивира чрез непрекъснато пропагандиране на срокове за разформироване на поделения, чрез постоянни кадрови трансформации, свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба с помощта на всякакви подмолни и позорни похвати. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества. Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвиденият бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите за да не останат пари за истинска модернизация. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част е вече неизправна. Тя се обслужва предимно от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав целящ единствено да си получава поне редовно заплатите. Част от военно служещите биват изнудвани да си запазят работните места като плащат подкупи и облагодетелстват върхушката. До присъединяването си към НАТО, което става на 29 март 2004 г., Българската армия разполага със следното оборудване:

     * около 1 720 танка, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72.

     * различни видове бронетранспортьори, общо над 2 600;

     * ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба;

     * ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой

     * ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба.

На 29 март 2004 г. България след мащабни оперативни мероприятия на западните спецслужби, вътрешен /от техните агенти в управлението на партиите и на страната/ и  външен  натиск се присъединява към НАТО.  Веднага и независимо от лъжите на българските политици като Соломон Паси  следва масивно съкращаване на армейските части - персонал и техника. От близо 70 000 души в момента на присъединяването армията веднага е сведена до 51 000, и се подготвя нейното съкращение до 23 000 души а впоследствие и до 9 хиляди военно служещи и волнонаемни.  До 2010 година голяма част от оборудването на българската армия е съветско производство — нещо типично и за останалите членки на НАТО от Централна и Източна Европа. То включва танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси Куб и изтребители МиГ-21 — техника от по-старо поколение, чиито западни еквивалентни (напр. Леопард-1, MIM-23 Хоук и F-4 Phantom II) вече също са в процес на изтегляне от употреба в западноевропейските страни-членки на НАТО. От друга страна, на въоръжение се намират и последно поколение съветски системи, които вероятно няма да бъдат изтеглени в близките години. Такива са МиГ-29, ОТР-21, зенитната система С-300 (еквиваленти съответно на F-16, MGM-140 и MIM-104 Пейтриът). В допълнение се забелязва и въоръжаване с леки бойни машини като джипове Хъмви но само за мисиите на българските контингенти в чужбина като щит и пушечно месо за чуждите и най вече американските интереси. От 1990 година насам българската армия е в процес на непрекъснати престъпни съкращения. От 152 000 души през 1988 тя е смачкана до 32 000 души а скоро и до 9 хиляди. Според Бялата книга на България към 2010 общата численост на въоръжените сили е 44 100 души, от които 34 500 са в българската армия. Настоящите планове са до 2014 година тя да бъде сведена уж до 37 000 души като от тях 27 000 ще съставляват самата българска армия. Сухопътните войски се планира уж да наброяват 14 310 души (53%), ВВС - 6750 души (25%), ВМФ - 3510 (13%) и съвместното командване - 2430 души. Но всичко това както вече самиизпитахме на гърба си, са само поредните лъжи и престъпни измами на всяко поредно партийно олигархично правителство

Армията все още продължава да се радва на голямо доверие (макар и все по намаляващо) от страна на българските граждани. През 2005 г. 59% ( тя е на 2-ро място след телевизията), а в следващите 2007, 2008, 2009 имат доверие в нея вече само  51,3%

Структура на армията през годините

Военновъздушни сили

Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България, правоприемник и наследник на бойните традиции на българската авиация.

Създаваните и изграждани във времето формирования - Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор), Въздушните на Негово Величество войски (от 1937 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.

Задачата на ВВС е да охраняват суверинитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС са едни от най-старите в Европа. В последните години те вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

Военноморски сили

Въпреки, че е създаден на 12 август 1879 г. българският военен флот отбелязва своя първи празник доста по-късно - през 1914 г. и то не на своя рожден ден, а на 21 ноември - датата, на която отрядът торпедоносци побеждава в морски бой турския крайцер "Хамидие" през 1912 г. Още през следващата 1915 г. флотът организира празника извън своите рамки с участието на варненската общественост, но датата е вече 2 август - възшествието на цар Фердинанд на престола.

През следващите години, наред с 21 ноември, и Никулден се чества като морски празник, след 1944 г. и до 1956 г. се чества само Деня на съветския ВМФ - 31 юли. Едва през 1956 г. с указ на Президиума на Народното събрание № 273 и заповед на министъра на отбраната № 33 (и двата документа от 9 август) за празник на българския ВМФ е определена датата на неговото създаване - 12 август, с уточнението да се чества втория неделен ден на месеца.

От 1977 г. започва да се празнува и Седмица на морето, която през 1979 г. добива национален мащаб. Дните от седмицата, предшестващи военноморския празник са посвещавани в повечето случаи на различни морски професии - корабоплаване, корабостроене и кораборемонт, риболов, курортно дело и др. От 1988 г. се въвежда последователно домакинство на Седмицата на морето сред приморските общини.

Военните моряци отбелязват също празниците на съединенията, частите и корабите, участват съвместно с държавни органи, патриотични организации, църквата и гражданството в честването на национални, военни и религиозни празници, годишнини и бележити исторически дати.

ВМС осъществяват съвместна военна-патриотична дейност и със съюзите на запасното войнство и съветите на ветераните. Военните клетви, парадите, прегледите на маршовата песен, изпращането на корабите в плаване, посещаването им от гражданството, спартакиадите, турнирите и състезанията по военно-приложни спортове са сред добрите флотски традиции.

Национална гвардейска част

Националната гвардейска част на България има за цел да демонстрира независимостта на България - на държавата и президента. Тя охранява държавния глава и повдига духа на армията и народа. Гвардията е един от символите на българската държава заедно със знамето, химна и герба на Републиката.

През 1879 г. княз Александър I Батенберг създава своята лична гвардия. На 12 юли 1879 г. е осъществен първият официален ескорт на български княз. Днес гвардията се нарича Национална гвардейска част. През 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия. Включва войскови единици за отдаване на военни почести и представителен духов оркестър. Националната гвардейска част извършва ритуала "Тържествена смяна на почетния караул пред Президентството" за първи път на 5 ноември 2003 г. На всеки кръгъл час се сменя караула пред Административната сграда на президента на Република България. Гвардейската униформа е създадена през 1883 г. и включва елементи от националната символика. Оттогава в униформата неизменно присъстват орловото перо на калпака и Александровската звезда. Александровската звезда е част от българския царски орден "Св. Александър" и се носи върху гвардейския калпак от 1883 г.

Нашите цели
относно структурата на Българската народна армия

На този етап на оперативното изграждане и възстановяване на БНА и всички нейни части и подразделения, информацията за нейната бъдеща структура, численост, въоръжение, екипировка, бойна подготовка и оперативна съвместимост -  остава закрита.