ХРАБРОСТТА на БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
през Руско-Турската война
Да се включи Опълчението в бойните действия на първа линия,
и то в Предния отряд, от своя страна, изиграват роля други фактори, които, макар и да не размиват напълно първоначалната представа за опълченците като бойна сила, поне я смекчават.
В учебни бойни стрелби опълченците масово дават по-добри резултати от редовния руски войник. Това също е нормално, тъй като повечето от тях са усвоявали дълги години наред стрелбата не по неподвижни мишени, а по живи турци из балканските чукари, и то с далеч по-несъвършени пушки дори от остарелите „Шаспо”.
Опълченците с рядко усърдие участват в тактическите занятия, а от устрема им в атаките на нож по време на тези занятия настръхвали косите дори на препатилите в азиатските кампании руски офицери и подофицери. Издръжливостта им в тежкия поход през Румъния, извадил временно от строя хиляди руски войници, смайва окончателно руското командване и то решава да рискува.
Много руски офицери, които в началото подават рапорти за откомандироването им от Опълчението в руските си части, стават горди, че служат в българската войска, като си приписвали (до голяма степен напълно заслужено) приноса за превръщането на Опълчението в стройна бойна сила.
Битките за Стара и Нова Загора
На 18 (30) юли, в деня, в който почва неуспешната атака на Плевен, руската колона от Хаинбоаз атакува първа при Нова Загора трите батальона турска пехота и 1500 - 2000 черкези, оставени там от Реуф паша. Боят е ожесточен до крайност. Запалили града, турците се оттеглят от позиция на позиция.
Русите не вземат пленници, обезумели от страшните зверства над българите - в Стара Загора и в Казанлък те имали вече възможност да видят безкрайните кервани на избягали по чудо хиляди българи и неизброимите посечени от турски ятаган жертви. Унищожени са над 800 турци. Руските загуби - 15 убити и 89 ранени.
В същото време Сюлейман паша стига на 12 км южно от Стара Загора. Към вечерта на 18 (30) юли се очертава интересна диспозиция. Дясната колона на Предния отряд е обхваната в клещи от групите на Сюлейман и Хулюси паша, придвижил се от Чирпан. Но в клещи е и Реуф паша, тъй като след боя при Нова Загора Гурко решава да тръгне с всичките си сили към Стара Загора. Сблъсъкът му с групировката на Реуф паша става неизбежен.
Боят пламва на 19 (31) юли край с. Калитиново - дотам успяват да се придвижат войските на Реуф паша (9000 души), които сега трябвало да се обърнат с фронт на изток. Воден с нечувано ожесточение през целия ден, той приключва след ред драматични обрати с победа на руските войски. Русите този път загубват значителен брой хора - 620 войници и офицери.
В началото на боя Гурко, незнаейки за разположението на Сюлеймановата войска, се надява, че Старозагорският отряд ще удари с всичките си сили турците при с. Калитиново в тил. И тъй като това не става, Гурко разбира, че край Стара Загора се развиват не по-малко драматични събития.
Ето защо не позволява преследване на отстъпващите турски части и към 14 часа се насочва към Стара Загора. Но всичко било вече приключено. Там на разсъмване Сюлейман паша тръгва в решителна атака. Съотношението на силите е ужасяващо:
16 000 турци срещу 3500 българи и малко руси
След изтеглянето на силите към Нова Загора. Старозагорският отряд се състои само от 4 дружини на Опълчението, 14 ескадрона и сотни и 12 оръдия. Главната позиция на отряда, чието командване в деня на боя поема генерал Столетов (като най-старши), е изградена в южния край на града. Наличните войски не са достатъчни да я заемат дори в една линия - празнините между дружините на Опълчението били запълнени от спешени драгуни и казаци.
Известно време настъплението на Сюлейман паша (сражението той води само със своята група войски - Хулюси паша закъснява, а с Реуф паша в тези часове воюва Гурко) е задържано от слаб авангард (една опълченска дружина спешени драгуни, поддържани от полк драгуни). Към 11 часа те отстъпват на главната позиция.
Сюлейман паша незабавно атакува центъра - по-голямо презрение към бойните качества на един противник не може и да се измисли. Много силна трябва да е била омразата на турския професор по литература към българите, за да пренебрегне законите на военната наука, препоръчваща в такива случаи обходи към фланговете. Вероятно Сюлейман е бил доста учуден, когато атаката на центъра е била отбита и храбрите му аскери побягнали под безмилостния огън на опълченците. Повече на емоции Сюлейман не са поддал и продължил действията си съгласно военните учебници.
Създал мощна групировка на левия фланг - 3 бригади и няколко батальона от резервите, Сюлейман се нахвърлил върху позициите, отбранявани от 1-ва и 3-а опълченска дружина, които имат само две оръдия. И тези „прославени” в мирните тунджански села аскери били принудени да залегнат на неголямо разстояние от българските позиции.
Мога да предположа само донякъде състоянието на Сюлейман в този момент на боя, но съм убеден, че е бил съвсем зашеметен, когато подполковник Калитин вдига 3-а дружина в контраатака.
Турците не издържат удара и... побягват.
Побягват, пробождани от опълченците с щикове, премазвани от приклади и ботуши. Опиянена от боя, Трета дружина се врязва твърде напред. Турците я обхващат във фланговете, грози я обкръжение. Тогава в атака тръгва напред съседната 1-ва дружина. Пламва безмилостен ръкопашен бой.
Разяреният Сюлейман хвърля срещу двете дружини всичките си сили на този фланг, но те отстъпват в пълен боен ред. Особено яростен е боят около Самарското знаме, знамето на 3-а дружина. За него падат няколко знаменосци, пада и подполковник Калитин, но знамето е спасено.
Една след друга частите на руси и българи се изтеглят към прохода, водещ към Казанлък, заедно с десетки хиляди старозагорци и селяни от Тунджанската долина.
А в града започва апокалипсисът
Четири батальона на Сюлейман влизат в Стара Загора и започва безмилостна сеч над всички останали българи християни. Озверението на тези орди е такова, че под ударите на щиковете им загиват и десетки мюсюлмани, неразпознати от „своите” в пламъците на огромния пожар, обхванал града.
С бърз марш Старозагорският отряд отстъпил към Казанлък, а Гурко - към с. Дълбоки и оттам към Хаинбоаз. На 31 юли (11 август) героичният Преден отряд е разформирован като отделна самостоятелна войскова група.
Тук рябва да споменем тези, които често забравяме - хилядите местни българи, снабдяващи руско-българския отряд с провизии, осигуряващи чрез спонтанно възникващите въоръжени отряди фланговете на войската, даващи й това, което според специалистите е най-важно - изобилна разузнавателна информация за дислокацията, числеността, въоръжението и движенията на турските части. Признанието за тези заслуги на българите от Балкана, Задбалканските полета и Тракия е всеобщо, но най-напред то идва не от някой друг, а от...
Сюлейман паша. Съден в Цариград след войната от турските власти заради некомпетентното си ръководство на войските, той заявява на процеса, че една от причините за неуспехите му е обстоятелството, че руското командване знае всяка негова крачка и действията на всеки негов войник благодарение на хилядите си български разузнавачи. Докато той не разполагал през цялото време на войната с НИТО ЕДИН българин информатор.
Шипченската епопея – опълченците в главната роля на войната
Много мастило е изписано, за да се обясни защо Сюлейман се насочва към заетия от Българското опълчение и Орловския полк Шипченски проход, т. е. защо тръгва към по-трудното.
Сюлейман е отличен професионалист, приблизителната ситуация на Балканите му е била ясна, а подобна елементарна грешка не би допуснал дори юнкер от военно училище. Всъщност, ако се претеглят везните, имайки предвид бойните сили на противостоящите войски на Шипка - срещу 35 000 останали му след боевете в Тракия аскери - грешка от гледна точка на военното изкуство няма.
Сюлейман има срещу себе си 5000 опълченци и руси, или разполага седемкратно превъзходство. Защитниците, разбира се, имат по-добри позиции, но това преимущество скоро ще бъде сведено до нула, когато турците заемат височините по фланговете и оттам безпрепятствено прострелят позициите на защитниците.
Преобладаващото мнение сред военните историци е, че Сюлейман, воден от необуздани амбиции, е решил сам да приключи войната, достигайки до Дунава със своята армия. Присъединяването му към Осман или Мехмед Али би го поставило в подчинено положение, тъй като и двамата са по-старши офицери от него. Може и да е така. Но от военна гледна точка настъплението през Шипка към Дунав съвсем не е толкова безперспективно, колкото изглежда постфактум.
Срещу Сюлейман действително противостоят слаби сили, които не могат да получат подкрепления нитo от Плевенския, нито от Русенския отряд - и двата достатъчно притеснени от турските войски пред техния фронт. Обходен марш на Сюлейман към Плевен или Добруджа е възможен, но той води до загуба на време.
А именно през това време Русия, осъзнала грандиозната политическа и военна грешка, неточността на първоначалните разчети и привела в действие огромната си военна машина, би могла да ликвидира турското превъзходство в оръжие и численост, изпращайки на Дунавския боен театър крупни сили, въоръжени с модерно оръжие.
Така че от гледна точка на военната мисъл Сюлейман според мен постъпва по най-правилния начин. Грешката му е друга - в калкулацията на бойци и оръжие той не слага и бойния дух и решимостта на българи и руси, окопаващи се трескаво сред смълчаните чукари над Габрово. 9 (21) август 7 часа сутринта.
Над Балкана вече се е разсъмнало, но утринният хлад все още пари скулите на бойците. На връх Малък Бедек шепа руси, оставени в бойна охрана, дават първия изстрел на битката, която ще бъде наречена епопея. Те са атакувани и пометени от вълната турски табори. Турците действат бързо - в 8 часа изкачената на върха батарея вече е открила огън по вр. Свети Никола, където е челото на руските позиции. След малко турците тръгват в атака.
Трудно е да се опишат боевете в този, а и в следващите дни. Още повече че и историците не са наясно колко са само генералните турски атаки (седем или осем), в колко часа започват, в колко свършват, до колко късно вечерта (до 21 или 22 часа) трае боят.
Турците атакуват устремно, в гъсти колони, с чест огън.
Ужасяващите жертви не разколебават нито главнокомандващия, нито последния аскер. Към обед на позициите пристига и Брянският полк и от движение се хвърля в атака. До вечерта турците овладяват фланговите позиции на върховете Демиртепе, Демиевец, Малък Бедек, отбранявани от слаби части или въобще неотбранявани поради недостиг на войски, доближават се на пушечен изстрел от единствения извор и шосето за Габрово - отново единствената комуникационна връзка на защитниците. Но главните позиции стоят непоклатими на Шипка, бълват огън и проклятия по врага.
На разсъмване на 11 (23) август дългоочакваният щурм започва. На върха са пет български опълченски дружини, Брянският и Орловският полк и 28 оръдия, или всичко 11 батальона с около 7000 бойци. Турските сили нападат от три страни.
Двадесет и един батальона атакуват Източния фронт на Шипченските позиции, 10 - Южния и 8 - Западния фронт. В 10 часа сутринта Шипка е обхваната от всички страни и боевете на отделните позиции се сливат в едно гигантско сражение. Опълченци и руси се бият с крайно ожесточение, никой не отстъпва дори когато патроните свършват, а турците навлизат в позициите.
Тогава пламват яростни ръкопашни боеве с щикове, приклади, ножове, камъни, дървета.
Надвечер оределите защитници се готвят за поредната и вероятно последната атака на турците. Всъщност те няма вече какво да приготвят, останали са без патрони и без оръжие - опълченските пушки са с раздули се цеви - единственото, което могат да направят, е да разковат знамената, за да ги закопаят.
Но когато в 7 часа турската атака започва, боят пламва отново по цялата линия. Миг преди турската вълна да залее оределите окопи, в позициите най-близо до шосето за Габрово избухва неистово „ура”, подхванато по цялата отбранителна линия. Идва помощ - на коне по двама пристигат 150 стрелци и казаци. Капка в морето, но нито защитниците, нито турците знаят това.
Това е истинският край на боя при Шипка,
макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа. В следващите часове на Шипченските позиции една след друга пристигат частите на войсковия резерв. До нощта на 12 (24) август на върха вече са пристигнали 21 батальона, 38 оръдия, 2 сотни. Атаките на Сюлейман паша и през този ден започват на разсъмване, но таборите се влачат към върха само по повелята на военната дисциплина.
Тези атаки естествено са отбивани от защитниците на Шипка с относителна лекота. Към 14 часа три руски батальона дори се опитват да преминат в настъпление към една от заетите от турците височини, но са отблъснати от тях. Боевете продължават и на 13-14 (25-26) август без прекъсване дори и през нощта. На 15 (27) август и руси, и турци приключват активните действия.
На Шипка вече е спокойно.
Руси и българи дават 3348 убити и ранени. Турците - между 10 000 и 15 000. Още около 2000 войници турците ще загубят на 5 (17) септември в един последен отчаян опит на Сюлейман да пробие отбраната, възползвайки се от нощта и изненадата. Турците този път дори ще превземат скалите на „Орлово гнездо”, но ще бъдат изхвърлени оттам в 10 часа сутринта.
Остатъкът от Сюлеймановата армия (20 000 - 22 000 бойци и офицери) вече не е онази грозна сила. Прехвърлянето й в Северна България все още е възможно през проходите на Балкана, намиращи се в турски ръце, но срещу руските войски на Шипка и по Одринско-цариградското направление турците вече нямат друга солидна бойна сила.
Ето защо Сюлейман остава пред Шипка. Една от най-значителните турски армии практически е извадена от строя и не може да вземе участие в решаващите военни събития, които ще определят изхода на войната.
СПОДЕЛИ СРЕД ПРИЯТЕЛИ И В ГРУПИТЕ, ЗА ДА ВИДЯТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА КАКВО СЕ СЛУЧВА !!!
