Платформа: Нелегитимната днешна власт

ВСЕОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА

Легитимно и нелегитимно управление

1. Развитие на идеята за легитимност и нелегитимност на управлението и на правото на съпротива във времето.

За първи път идеята за нелегитимност на властта и за правото на гражданите за съпротива срещу нея е формирано от средновековния учен-теолог Тома Аквински. Според него

позитивно правоса само тези разпоредби на светската власт, които съответстват на естествените природни закони.

В противен случай разпоредбите на властващите нямат силата на закон и не са задължителни за спазване. Управление, което почива на незаконни (в този смисъл) разпоредби Тома Аквински определя като тирания и формулира правото на въоръжена съпротива срещу тиранията.

Друго определение на възможно нелегитимно управление е заложен още в английската Магна Харта от 1215 година. За разлика от идеята на Тома Аквински, който издига като критерий срещу тиранията правата на човека спрямо природните закони, то Хартата вижда тиранията във всяко нарушаване на установения правов ред, нарушаващ или ограничаващ правата на СУВЕРЕНА. Хартата очертава нелегитимността в един по-широк план.

Проблемът за нелегитимността на управлението и естествено произтичащото от него право на съпротива е разглеждан от Джон Лок. Той издига идеята за гражданското неподчинение. Законността на съпротивлението срещу деспотичната власт включва и правото на въстание срещу нея. Според Лок общественият договор не се сключва веднъж завинаги и без право на последващ контрол от страна на народа. Народът ВИНАГИ има право да го коригира и да премине от подчинение в неподчинение, ако се появи тирания и потисничество. Народът има право на корекции в договора, както и право да го прекрати в случай на преминаване на политическата власт в тирания и потисничество.

Гражданите запазват правото си на контрол върху управленската дейност и една от формите на този контрол е “правото на съпротива”.

Епохата на Буржоазните революции отново поставя на дневен ред легитимността на властта и правото на съпротива. В най-чист и точен вид тази идея е изложена в Американската декларация за независимостта от 1776 година. Според нея властта на правителството трябва да е съобразена с естествените (природните) права и да почива на съгласието на управляваните. В противен случай народът има право да свали тази власт с оръжие.

Поради това и една от поправките към американската конституция включва ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО НА ГРАЖДАНИТЕ НА САЩ ДА ПРИТЕЖАВАТ ОРЪЖИЕ както за защита на своята собственост, дом и семейство, така и за въоръжена ЗАЩИТА НА ТЕХНИТЕ ПРАВА ОТ ДЕСПОТИЧНАТА ВЛАСТ!

А във френската Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 година правото на съпротива е признато за естествено и неотменимо. В най-ново време проблемът за легитимността на управлението е застъпен в Международната Харта за правата на човека (1947). Там е заявено, че за да се избегне тиранията и потисничеството (каквито се извършват над българския народ вече 25 години) и резултата от тях - съпротивата или въоръженото въстание, е необходимо правата на човека да бъдат установени и гарантирани в законодателството на всяка една държава.

2. Легитимно и нелегитимно управление

Управлението е легитимно, само когато е установено по волята на управляваните (суверена) и се осъществява в техен интерес. Във всички останали случаи държавното управление е нелегитимно.

Има различни хипотези на нелегитимност на държавното управление:

- ако не е установено по волята на управляваните, т.е. чрез законни и напълно почтенни, равнопоставени и прозрачни избори:

- когато е установено със сила или използването на власт, или властта използва сила срещу Суверена, за да запази своето управление

- когато е установено в резултат на фалшифициране на изборни резултати или на предизборни лъжи и измами, въвеждащи избирателите в заблуда и напразни очаквания

- ако се осъществява срещу интересите на Суверена.

Противопоставянето на обществените интереси от страна на партиите и правителствата е два вида:

1. Формално – когато управляващите се опитват да узаконят не свободата на гражданите, а ейната противоположност – ограничаването й чрез различни закони или сила

2. Реално – изразява се в пряко нарушение на конституционните права на гражданите. Нарушаването се изразява в незачитане или в отказ да се гарантират установени в Конституцията техни права и във формите за съществуване и функциониране на държавата и нейните независимост, суверенитет, териториална цялост…

Обективният критерий за обществените и личните интереси на гражданите е законодателството и преди всичко Конституцията.

Ето защо нарушаването на закона, съответно на Конституцията, е пръв индикатор за нарушени обществени интереси.

Измежду всички възможни нарушения едни от най-опасните са нарушенията на конституционните права на личността. Всяко посегателство върху тях е нарушение на обществения договор и автоматично обуславя нелегитимността на управлението инуждата от национална съпротива за неговото сваляне от власт. Единственото изключение за ограничаването на някои права се допуска при военно или друго извънредно положение. Но само когато същите са наложени със съгласието и по изричното указание на СУВЕРЕНА!!!

Правата на човека имат не национално, а международно измерение. Те са заложени в Международната харта за правата на човека.

и всяка държава, която е приела този международен акт, се самозадължава да ги спазва. НРБ е подписала и ратифицирала неотменимо Международна харта за правата на човека още през 1956 година и поради това никое партийно или коалиционно правителство и партия няма правото да ограничава и лиши народа от съпротива и въстание срещу Геноцида, насилието и издевателствата над българските граждани, водещи до тяхното нечовешко положение, глад, бедност, безработица, невъзможност за образование, развитие, получаване и разпространяване на информация, лечение, липса на нормален, спокоен и достоен живот и права.

Нелегитимното управление винаги е достатъчно и задължително основание за ОБЩОНАРОДНА СЪПРОТИВА И ВЪСТАНИЕ.

http://www.bg-pravo.com/2009/12/23_12.html

ОБОБЩЕНИЕ:
1. Днешната българска „Конституция“ е нелегитимна,
защото освен че предишната не е отменена по искане на СУВЕРЕНА и след всички изцяло и подробно изпълнени правила и закони за нейната отмяна, указани в нея, а на „Кръгла маса” на банда партийни престъпници и техните изкуствено създадени клонинги, но и новата не е подложена на общобългарско национално обсъждане, не е коригирана според изискванията на СУВЕРЕНА, не е категорично одобрена и гласувана на Национален референдум, където народът да изрази своята подкрепа и освен това не е одобрена и подписана и от всички български депутати. Освен това и всички съпътстващи я закони и подзаконови нормативни актове също не са приети в указаните конституционно указани срокове.

2. Днешната българска „Конституция“ е нелегитимна,
защото е в противоречие и с Международна харта за правата на човека. където е указано в член 7 от икономическите права начинът на разпределение и обществена йерархия, които не позволяват нито равноправно участие в избори, нито равноправно участие в разпределението, нито съответстващо на способностите на индивида положение в йерархията, както в производствени и творчески структури, така и в обществени.

3. Днешната българска „Конституция“ е нелегитимна,,
защото ПРОТИВОРЕЧИ на редица природни (морални) закони, за което ни обръща внимание още средновековният учен-теолог Тома Аквински (виж в началото), което изисква написването на такъв основен закон да бъде изготвено от учени-изследователи, добре запознати както с природните, така и с обществените закони и тяхното съответствие, а не от политически „защитници” на тия или ония частни интереси и начин на присвояване.

С написването на тая точка 3 ние се надяваме с нас да работят учени-изследователи, които още по-задълбочено и цялостно да я обосноват с още научни (обективни) доказателства, защитавайки „интересите” на природните закони, а не на тая или оная група (малка или голяма) (партия) от интереси…