Ансамбли по народни танци от цялата страна се събраха в Пловдив днес - 11.09.2016 - срещу жалкият опит на "българските" политици да забранят това, което не е забранявано дори по време на Турското робство!


Тихо ли ви е, управници на Пловдив? Шшт! Тъпан не бие, но хоро се вие…

Тази вечер (04.09.2016) стъпките не бяха в такт с музиката. Те бяха в такт със сърцата на пловдивчани

Понякога тишината е най-пронизителният вик за помощ. Толкова мощен, че се чува по-силно от 100 гайди и 50 тъпана. Тишината е опасна, защото в недрата й клокочи сгъстен гняв, омерзение и разочарование. А накъде ще избият те, един Господ знае. Тишината крещи, тишината обвинява. В тишината има искреност и скрито достойнство. Всъщност в тишината се крие истината. В нея се раждат прозренията.


Пловдив е напът да сътвори нещо уникално. Тихо хоро! Бяхме чували за мъжко хоро, самодивско хоро, чичово хоро, босо хоро, даже голо хоро. Но „тихо”… Е, не само че чухме, но и го видяхме. Тази вечер тъпани, гайда, смях и викове на „мегдана” под тепетата нямаше. Но хоро имаше. Мълчаливо, без музика, без шум, без високоговорители. Затова пък толкова зареждащо, че дори и тези, които никога досега не са се хващали на хорото, този път го направиха. Може би я нямаше магията на неравноделните ритми, но имаше друга, по-магнетична сила – на единението, на желанието да изпълняваш едни и същи движения с десетки хора въпреки различията помежду ни.

Тази вечер стъпките не бяха в такт с музиката. Те бяха в такт със сърцата на пловдивчани. Усещаше се, че кръвта им танцува. А гърбовете им… гърбовете им бяха изправени. В тишината потропването и полюшването се превърнаха в свещен ритуал на заедността. И на желанието да отстояваш правото да не ти отнемат това, което векове е държало българина изправен.  Което е сливало душата му с природата. Което го е карало да се смее, да забрави неволите си и да се наслаждава – на ритъма, на усещането за идентичност, на красотата, на учестеното сърцебиене…

Какво от това, че Кристалина Геогриева поведе българско хоро в сърцето на Брюксел? Какво от това, че Антонио Бандерас игра право хоро с министър Николина Ангелкова в златната зала на Националната художествена галерия? Какво от това, че България е една от 15-те държави, избрани да покажат своя автентичен фолклор пред няколкомилионна публика в Индия? Всичко това губи смисъл след гаврата на пловдивските управници с ХОРОТО.

Тази вечер пловдивчани изкрещяха на управниците си. Изкрещяха без лозунги, без фанфари, без традиционните речи, изявления и декларации. Изкрещяха им с тишина.  И ако те – пловдивските управници, не се вслушат в нея, ако не чуят шумовете в тишината… да се сърдят на себе си.

Мария Владова, TrafficNews.bg

Източник на новината: http://www.trafficnews.bg/news.php?id=56252