Според исторически източници (които до неотдавна се укриваха или премълчаваха), през периода 652 – 1016 г. е съществувало Хазарското царство, което е включвало част от днешна южна Русия, Украйна Казахстан. Част от населяващите този район са избрали християнството, други – исляма, а хазарите са избрали юдеизма (талмуда) и са се нарекли "евреи". Хазарите не са могли да проникнат на юг, тъй като там са били татарите и тюркмените.

Хазарските "евреи" не произлизат от 12-те племена на Израел. Още тогава те са станали "ционистите на юдеизма" и не са имали нищо общо с евреите от Юдея или Палестина, които през вековете вероятно са изчезнали почти напълно.

Именно "старите евреи" днес казват, че "ционизмът на хазарските евреи е най-големият враг на евреите". На това исторически се дължи и омразата на хазарите към християните и мюсюлманите.

Показаната тук карти обозначават къде приблизително преди векове са се намирали Хазария – между Черно и Каспийско море, в района, който е географският раздел между Европа и Евразия, в Кавказкия планински масив между Русия и Грузия.

Омразата на хазарите спрямо Русия е поне от 1000 години, когато русите са победили и ликвидирали тяхното царство и много от хазарите са потеглили към Европа.

Това означава, че голямата част от еврейската миграция не е идвала от Средиземно море – през Франция и Германия на Изток, както твърдят някои учени в Тел Авив. Миграцията на хазарите (ешкенази) се е движела постоянно на Запад – от Кавказкия район през Украйна, Румъния, Унгария. Постепенно масово заселване на хазари-евреи се появява в Полша.

През Х век източните славяни създават Киевска Рус, основана от принц Олег. Рус завладява голяма част от бившите хазарски земи. Едно от най-унищожителните поражения на хазарите е през 965 г., когато принц Светослав покорява хазарската крепост в Саркел. Предполага се, че е завладял и Итил две години по-късно след като се е насочил към Балканите. Още тогава е започнала битката между Запада и Русия за Балканите.

Абрахам Поляк, израелски професор по средновековна еврейска история, пише: "До каква степен може да се счита хазарското ядро в европейското заселване в източна Европа? Наследниците на тези мигранти днес представляват огромното мнозинство от световната еврейщина." Австрийският историк Кучера пише, че "източноевропейските евреи са изцяло с хазарски произход".

Откъде са се взели крипто-евреите в Турция? Това става след нашествието на Чингиз Хан, когато много хазари са се насочили към Турция и се включили във формирането на Отоманската империя и в постоянните й опити да покори Европа през Черно море и Балканите.

Измислянето на еврейската нация е дело на Хайнрих Грац – немски евреин, считан за кръстник на съвременната ционистка идея, който е бил под влиянието на немския национализъм и е създал "еврейска национална история". Неговите идеи формират еврейското съзнание и до днес.

Грац приема библията като историческа книга, а не компилация на евангелия, и създава пълна и приемствена история – периодът на бащите, излизането от Египет, покоряването на Ханаа, първият храм, напускането на Вавилон, вторият храм, диаспората.

Това е историята, върху която беше изграден съвременният ционизъм. Неговата идеология превръща еврейската общност в еврейски народ, а еврейският народ в еврейска нация, но никога не е обяснил разликите. За да спечели религиозно настроените еврейски маси в източна Европа той смесва всички термини и идеи в един голям коктейл – религията е нация, нацията също ее религия и накрая стига до извода, че Израел е еврейска държава, която принадлежи на евреите и на "еврейския народ" по целия свят.

Днес районът на някогашна Хазария съвпада с конфликтите които се изострят с участието не само на САЩ, но и на Израел, където все по-често се споменава някогашна Хазария.

Все по-популярна става и теорията за контрареволюционната същност на станалото и ставащото в СССР и Русия и връзката с "Нова Хазария" и вековния конфликт между Русия и "проекта Хазария".

Да се спрем на основните тези на тези анализи.

След 1990 г. в Русия се осъществява или по-точно продължава схватката на два мощни политически механизми, които се сблъскват и се унищожават взаимно.

От едната страна е машината на руската държавност, от другата страна е така наречената "либерална машина", която черпи от исторически финансови източници.

Каква е същността на тази схватка? Кога за първи път се откриха взаимно и влязоха в смъртен бой тези две машини.

Либералната машина се появи в Русия в края на ХІХ и началото на ХХ век. Тя беше конструирана от европейските банкери и глобалните ционисти, проникнали сред революционните интелигенти и нанасящи по поръчка на Англия и САЩ удари по монархията на Романови и по различни центрове на руската имперска държава. В течение на десетилетия тази машина успя да превърне руската държава с нейните символи в руини. Унищожена беше монархията. Убит беше Столипин. В края на краищата държавата, и без това с болни и слаби зони, падна.

Тази либерална машина се захранваше от международния еврейски капитал, който по това време претендираше за глобална роля, притежаваща колосална мощ и разрушаваше цели държави. Това не бе само капитал, а циркулация на огромни пари, които можеха да променят националните граници. В недрата на тази субстанция се таеше религиозната еврейска, или по-точно ционистка, мечта за възраждане на еврейската държава като "обетована земя".

Но на еврейския капитал пречеше липсата на държава, разсеяността на диаспората и безприютността. Те искаха да създадат свое царство, свой храм.

По това време се появиха най-известните теоретици на световния ционизъм – Херцел и Жаботински. Именно те формулираха концепцията за ционистката държава и технологията за нейното създаване. Тя създаде идеологическата основа на либералната машина, която свали руската монархия и доведе на власт временното правителство, а след това и болшевиките на Троцки и Ленин. Заедно с тях от чужбина се появи група от мисионери. Те пристъпиха към строителството на новата държава на Съветите. Машината, унищожила империята, продължаваше да работи, този път срещу руската класика, православната вяра, традиционните руски съсловия, имената. На репресии бяха подложени качеството, духовенството, дворянството, руската интелигенция. Кървавата жестокост на репресиите напомняше зверствата на нахлулите в Ханаанската земя, разчистващи мястото, т.е. площадката под ционистката държава.

Според някои руски експерти има основания да се предполага, че държавата на Съветите беше форма, в която се създаваше на руската земя еврейска държава "Израел-1", "паралелно в САЩ се изграждаше варианта "Израел-2".

Архитектите на "Израел-1" успяха да постигнат много. Те изработиха и наложиха свои форми, своя емблематика, символизъм, естетика, мистика и метафизика, свои представи за смъртта, вечността, етиката и месианството.

Но подцениха Сталин. Защото именно Сталин попречи на създаването на ционистката държава "Израел-1" на територията на СССР. Той пречупи тази машина, спря я безпощадно и жестоко.

Сталинистките репресии от 30-те години, които завършиха с терора от 1937 г., показваха, че Сталин беше разбрал същността на техните замисли. Вместо "Израел-1", или по-точно срещу "Израел-1", Сталин противопостави строителството на нова имперска държава, като разтури построеното и разпръсна камъните на недостроения Израел-1. На мястото на разгромените авангардни ционистки школи и троцкистки организации той започна да изгражда традиционната руска култура, да създава нов руски елит, вместо унищожената "стара ленинска гвардия". Най-големият враг на Сталин стана ционистът Троцки, който беше ликвидиран.

Тържеството на този курс на Сталин беше демонстрирано в предвоенните години, когато в невероятно кратки срокове се появи невиждана по своята сила и мощ социалистическа съветска индустрия, а в резултат на Втората световна война беше удържана историческата победа на 45-та година.

Грешно ще бъде да се счита, че сталинският удар беше преди всичко антисемитски. Не, евреите, които работеха за сталинския проект, станаха учени, музиканти, лекари, интелигенти.

Но либералната машина остана непокътната извън пределите на СССР, преди всичко в САЩ, Англия и в самия Израел. Нейните оператори действаха на пълна пара в периода на Студената война.

Възродената либерална и ционистка машина започна отново да ломи СССР. Перестройката се оказа това контрареволюционно организационно оръжие, което последователно унищожаваше всички опори, символи и институти на съветската държавност. Четири години по-късно СССР рухна и от него не остана нищо.

След отстраняването на Горбачов и идването на елцинистите тази машина продължи да действа. 90-те години бяха триумф на либерализма, който продължаваше да изтребва всички идеологически и икономически останки от съветския период. Унищожаваше се и съветският военнопромишлен комплекс, съветската авиация, съветското образование, съветската медицина. От държавата през 90-те години не остана нищо, а на нейно място беше изградена империя на либералния бандитски капитализъм.

Периодът на Елцин в Русия беше период на отсъствие на държавата. На руините на съветската държавност започна да се появява странно държавно образувание. И именно през тези години започна да се говори за "втора Хазария". Моден стана израелският "проект за Хазария". В Израел говореха, че Хазария е територията на днешна Русия и че евреите имат право да се считат за наследници на руската държавност в не по-малка степен от руснаците или татарите. Според тях унищожението на всички държавни и национални основи през 90-те години трябваше да предшества построяването на държавата от нов тип "втора Хазария".

Но това не се случи по много причини, които и до днес не могат да бъдат обяснени и потвърдени. Путин започна да изгражда руска държавност в условията на безпрецедентно унищожение и вражеско обкръжение. Той започна да строи нова руска държава сред пепелището, останало на мястото на СССР.

Борбата на държавата с либералите е на живот и смърт.

Източник: http://strogosekretno.com