На 25 октомври Европейският парламент приема спорна резолюция за насърчаване на миграцията от трети страни към Европа. Документът е одобрен с 339 гласа "за", 333 - "против" и 25 - "въздържал се". Резолюцията е подкрепена от Партията на европейските социалисти и Алианса на либералите и демократите в Европа. Европейската народна партия гласува "против".

Документът предвижда десетки мерки за насърчаване на миграцията от трети страни към Европа, които държавите - членки на Европейския съюз трябва да предприемат. Така например в точка 30 от резолюцията се казва, че цитирам "трябва да се избягва създаването на изолирани квартали за мигранти, като се насърчава тяхната интеграция и възможностите за оползотворяване на целия потенциал, свързан с обществения живот". В точка 51 пък се твърди, че миграцията е призната в световен мащаб като мощен инструмент за устойчиво развитие, тоест тя е полезна.

С резолюцията се забранява още на държавите от Европейския съюз да налагат културни ограничения на мигрантите. Залагат се и сериозни бариери пред връщането им в родните им страни.

Цялата статия можете да прочетете на: http://www.tvevropa.com/bg/news/world/view/118553

Извадки от Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г.
относно правата на човека и миграцията в трети държави

"Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците(2) от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,

—  като взе предвид Конвенцията за статута на лицата без гражданство(5) от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство(6) от 1961 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация(7) от 1966 г.,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 2014 г., относно защитата на мигрантите(15) ,

—  като взе предвид принципите от Дака за отговорно набиране и наемане на работници мигранти(17) ,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г., озаглавено „Глобалният подход към миграцията и мобилността“ (COM(2011)0743),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно мерките за справяне с бежанската и миграционната криза от 9 ноември 2015 г.(22) ,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно въпросите, свързани с миграцията, и по-специално своите резолюции от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(24) , от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(25) и от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(26) ,

—  като взе предвид заключителната декларация от втората среща на високо равнище на председателите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието относно имиграцията, убежището и правата на човека в Евро-средиземноморския регион, приета на 11 май 2015 г.(30) ,

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС от 9 декември 2015 г. относно миграцията, правата на човека и бежанците по хуманитарни причини(32) ,

—  като взе предвид различни доклади на организации на гражданското общество относно положението на мигрантите във връзка с правата на човека,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, "

"Ж.  като има предвид, че промените в миграционните потоци, особено по време на криза, имат важни икономически, социални и политически последици както за държавите на произход, така и за държавите на местоназначение на мигрантите;

К.  като има предвид, че органите и приемните центрове в държавите на транзитно преминаване и държавите на местоназначение трябва да са добре информирани и да имат готовност да осигурят диференцирано и гъвкаво третиране на мигрантите и лицата, търсещи убежище;

П.  като има предвид, че по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН най-малко 10 милиона лица са без гражданство;

Р.  като има предвид, че член 13 от ВДПЧ гласи, че всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава, както и да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си;

Ф.  като има предвид, че условията на живот в множество бежански лагери в Близкия изток и в Африка се влошават, включително от санитарна гледна точка, и че сигурността на бежанците там често не е гарантирана, особено за уязвимите лица, и по-специално жените и децата;

Ц.  като има предвид, че ксенофобията, дискриминацията и насилието, насочени към мигрантите, антимигрантските настроения, изказванията, внушаващи омраза, и престъпленията, предизвикани от омраза, са се увеличили значително в държавите от АКТБ;

Щ.  като има предвид, че броят на незаконните мигранти трудно може да бъде определен, което не улеснява въвеждането на показатели относно техните условия на живот и труд, въпреки че те имат най-голяма нужда от закрила, предвид факта, че без статут и без правно признаване, те са особено уязвими спрямо всякакви злоупотреби, експлоатация и непризнаване на най-основните права на човека;

AA.  като има предвид, че международната миграция може да се използва като инструмент за решаване на конкретни проблеми, свързани с недостига на работна сила на пазара на труда;

AБ.  като има предвид, че мигрантите допринасят за увеличаване на многообразието и културното богатство на приемащите държави; (...)"

"1.  Изразява своята солидарност с хората, които са принудени да напуснат своята страна поради конфликти, преследване, нарушения на правата на човека и бедност, наред с други фактори; изразява своята дълбока загриженост във връзка с тежките нарушения на правата на човека, на които са подложени много мигранти в множество държави на транзитно преминаване или на местоназначение; подчертава, че достойнството и човешките права на мигрантите трябва да се зачитат;

2.  Подчертава факта, че Съюзът и неговите държави членки трябва да дават пример, като гарантират насърчаването и защитата на човешките права на мигрантите, особено в рамките на собствените си граници, с цел да се гарантира доверие в тях при обсъждането на миграцията и правата на човека в трети държави;

3.  Припомня, че по-голямата част от бежанците и мигрантите по света се приемат от развиващи се страни; признава усилията, полагани от трети държави във връзка с приемането на мигранти и бежанци; подчертава, че системите за подпомагане на тези държави са изправени пред изключително тежки предизвикателства, които могат да доведат до сериозни заплахи за защитата на все по-големия брой разселени лица;

4.  Припомня, че „всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята“ и да „се връща в страната си“(34) ; подчертава, че това право не следва да се накърнява в никакъв случай поради социалния статус и гражданството на съответното лице и че всеки индивид има право на достоен избор за миграция; призовава всички правителства да отстранят проблемите, с които се сблъскват мигрантите във връзка със защитата на правата на човека; призовава правителствата и националните парламенти да премахнат наказателните правни уредби, които определят миграцията като престъпление, и да приложат решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за гарантиране на сигурността на мигрантите; осъжда случаите на налагане на ограничения или забрана за излизането от някои държави или връщането в тях, както и последиците от липсата на гражданство във връзка с достъпа до права;

5.  Отбелязва, че броят на бежанците по света е голям, но броят на вътрешно разселените лица е още по-голям; подчертава, че вътрешно разселените лица не трябва да стават жертва на дискриминация само поради факта, че са се опитали да обезпечат своята сигурност, без да пресичат международните граници, и следователно подчертава, че правата на вътрешно разселените лица трябва да се зачитат, включително достъпът до здравеопазване и образование;

6.  Припомня, че е важно да се идентифицират лицата без гражданство, за да им бъде осигурена защитата, предвидена в международното право; във връзка с това настоятелно призовава държавите да въведат процедури за установяване на липсата на гражданство и да обменят добри практики, включително по отношение на законодателството и практиките във връзка с предотвратяването на нови случаи на липса на гражданство при децата;

7.  Насочва вниманието към продължаващата необходимост Съюзът да вземе под внимание липсата на гражданство в рамките на своята политика за външни отношения, в частност тъй като липсата на гражданство е основна причина за принудително разселване; припомня поетия ангажимент в стратегическата рамка и плана за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията, публикуван през 2012 г., за „разработване на обща рамка между Комисията и ЕСВД за обсъждане с трети държави на въпроси, свързани с лицата без гражданство и произволното задържане на мигранти“;

8.  Изразява загриженост относно факта, че мигрантите и бежанците са подложени на произволно задържане и малтретиране, и припомня, че задържането трябва да се ограничава до случаи на абсолютна необходимост и че във всички случаи трябва да се гарантират подходящи мерки за защита, включително и достъп до подходящи съдебни производства;

9.  Призовава държавите да признаят своите задължения съгласно международното право във връзка с предоставянето на убежище и миграцията и да приемат необходимите национални закони за ефективно изпълнение на тези задължения, включително чрез предвиждане на възможността за подаване на молба за международна закрила; призовава в тези законодателства да се вземе предвид степента и естеството на преследването и дискриминацията, на които са подложени мигрантите;

10.  Припомня, че мигрантите имат право да не бъдат връщани в държави, в които са изложени на риск от малтретиране и изтезание; припомня, че колективното експулсиране и връщането са забранени съгласно международното право; изразява загриженост относно третирането на мигранти, които биват връщани в своята държава на произход или в трета държава, без адекватно проследяване на тяхното положение, и изисква във всички случаи да се вземат предвид затрудненията, с които те се сблъскват при връщането си в тези държави;

11.  Предлага създаването на програми за реинтеграция на мигрантите, които се връщат в своята държава на произход;

12.  Подчертава, че е важно да се зачита правото на мигрантите, независимо от техния статут, да поискат достъп до правосъдие и до ефективна правна защита, без да се страхуват, че полицейските имиграционни органи ще бъдат уведомени за тях, че те ще бъдат задържани и депортирани; изразява загриженост относно липсата в много държави на механизми за контрол и последващи действия във връзка с процедурите за нарушения на правата на мигрантите, както и за гарантиране на качеството на информацията и правната помощ, предоставяни на мигрантите и лицата, търсещи убежище; препоръчва служителите на органите, отговарящи за предоставянето на убежище, както и приемните центрове и други служители и социални работници, които влизат в контакт с лицата, търсещи международна закрила, да получат подходящо обучение, за да могат да отчитат общите и личните обстоятелства при отделните случаи и да вземат предвид въпросите, свързани с равенството между половете, при разглеждането на молбите за закрила;

13.  Освен това призовава Комисията и ЕСВД да засилят обмена на добри практики с трети държави, по-конкретно по отношение на предоставянето на обучение на хуманитарните работници с цел по-ефективна идентификация на различните характеристики, житейски пътища и опит на мигрантите, по-специално на най-уязвимите от тях, за да им се осигури по-добра закрила и помощ в съответствие с техните нужди;

14.  Подчертава, че понятията „сигурни държави“ и „сигурни държави на произход“ не трябва да възпрепятстват индивидуалното разглеждане на молбите за предоставяне на убежище; призовава за идентифициране на мигрантите, които се нуждаят от международна закрила, и за разглеждане на молбите им при всякакви обстоятелства; настоява мигрантите да се ползват от подходящи гаранции по отношение на забраната за връщане и да имат достъп до механизъм за обжалване;

15.  Насочва вниманието към физическото и психологическото насилие и към необходимостта от признаване на специфичните форми на насилие и преследване, на които са подложени жените и децата мигранти, като например трафик на хора, насилствени изчезвания, сексуално насилие, генитално осакатяване, ранни или принудителни бракове, домашно насилие, робство, престъпления на честта и дискриминация, основана на пола; припомня безпрецедентния и непрекъснато нарастващ брой на жертвите на сексуално насилие и изнасилване, включително като средство за водене на война;

16.  Изразява загриженост относно практиките за набиране на деца във въоръжени групировки; изтъква необходимостта от насърчаване на политики в полза на тяхното разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция;

17.  Подчертава, че разделянето на членовете на семейството, в т.ч. в случай на задържане, излага жените и децата на повишен риск;

18.  Припомня, че непридружените жени и млади момичета, жените – глави на семейство, бременните жени, лицата с увреждания и възрастните хора са особено уязвими; подчертава, че младите момичета, бягащи от конфликти и преследвания, са изложени на по-голям риск от принудителен и ранен брак, ранно раждане на деца, изнасилване, сексуално и физическо малтретиране и проституция, дори тогава, когато са достигнали така наречените „сигурни места“; следователно изисква осигуряването на специализирана закрила и помощ по време на престоя им в лагерите за настаняване, по-специално във връзка с опазването на тяхното здраве;

19.  Препоръчва въпросите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени в политиките в областта на миграцията, включително с цел предотвратяване и наказване на трафика, както и на всички други форми на насилие и дискриминация срещу жените; призовава за пълно прилагане, де юре и де факто, на равенството като ключов елемент за предотвратяване на такива актове на насилие с цел улесняване на тяхната самостоятелност и независимост;

20.  Изразява загриженост относно увеличаването на броя на докладите и свидетелските показания, в които се посочва засилване на насилието спрямо децата мигранти, включително изтезание и задържане, както и изчезването им; подчертава, че съгласно становището на Комитета на ООН по правата на детето задържането на деца единствено въз основа на техния миграционен статут или този на родителите им представлява нарушение на техните права и никога не може да се извършва в техен интерес;

21.  Припомня, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече когато са непридружени, и че те имат право на специална закрила, основана на висшите интереси на детето, в съответствие с разпоредбите на международното право; подчертава, че е необходимо въпросът за непридружените деца да бъде включен в сътрудничеството за развитие, като се насърчава интеграцията им в държавите, където са установени, по-специално чрез достъпа им до образование и до медицинско обслужване и предотвратяването на рискове от насилие, малтретиране, експлоатация и неполагане на грижи;

22.  Изразява загриженост относно затрудненията, срещани при регистрирането на деца, родени извън своята държава на произход, което може да доведе до увеличен риск от липса на гражданство; по тази причина изисква регистриране на раждането им, независимо от миграционния статут на родителите им;

23.  Настоятелно призовава Съюза към тясно сътрудничество с УНИЦЕФ, ВКБООН и всички компетентни международни организации и институции, за да се вземат всички възможни мерки за увеличаване на капацитета за закрила на децата мигранти и техните семейства, независимо от миграционния им статут, по време на цялата процедура, чрез финансиране на програми за закрила, по-специално при образователните институции и медицинското обслужване, чрез предоставяне на специални места за децата и психологическа помощ, чрез гарантиране на идентифициране на семейните връзки и събирането със семействата на непридружени деца или деца, разделени от техните семейства, както и чрез прилагане на принципите за недискриминация, неинкриминиране, незадържане, забрана за връщане, неприлагане на неправомерни санкции, събиране на семейството, физическа и правна защита, както и право на самоличност;

24.  Припомня, че престъпните мрежи се възползват от липсата на законни канали за миграция, от регионалната нестабилност и конфликтите, както и от уязвимостта на жените, младите момичета и децата, които се опитват да избягат, с цел да ги подложат на трафик и сексуална експлоатация;

25.  Насочва вниманието към специфичните форми на насилие и преследване, на които са подложени мигрантите ЛГБТИ; изисква подкрепа за прилагането на специфични социално-правни механизми за защита за мигрантите и търсещите убежище ЛГБТИ с цел да се гарантира, че тяхната уязвимост се взема под внимание, както и да се осигури внимателно разглеждане на техните молби за закрила, дори в случаи на обжалване;

26.  Припомня, че икономическите, социалните и културните права, и по-специално правото на здравеопазване, правото на образование и правото на жилищно настаняване, са права на човека, до които всички мигранти, и по-специално децата, трябва да могат да имат достъп, независимо от миграционния им статут;

27.  Изразява загриженост относно нарушенията на трудовото право и експлоатацията на мигрантите; признава, че образованието, възможностите за работа и събирането на семействата представляват важни елементи от процеса на интеграция; изтъква необходимостта от борба с всички форми на принудителен труд на мигрантите и осъжда по-специално всички форми на експлоатация на децата;

28.  Изразява загриженост във връзка с дискриминационните практики, които доста често засягат някои социално-културни, езикови и религиозни малцинства, което допринася за неравния достъп на мигрантите до права;

29.  Призовава приемащите държави да гарантират правото на достъп до грижи за сексуалното и репродуктивното здраве на жените мигранти;

30.  Обръща внимание на необходимостта да се избягва създаването на изолирани квартали за мигранти, като се насърчава тяхната интеграция и възможностите за оползотворяване на целия потенциал, свързан с обществения живот;

31.  Счита, че правото на образование и правото на труд улесняват самостоятелността и интеграцията на мигрантите, което важи също така за правото на семеен живот и събиране на семейството; подчертава, че е важно да се гарантира социална закрила за работниците мигранти и техните семейства; отбелязва, че ефективната интеграция на мигрантите трябва да се основава на строга оценка на пазара на труда и бъдещия му потенциал, на по-добра защита на човешките права и трудовите права на работниците мигранти и провеждането на постоянен диалог със заинтересованите страни на пазара на труда;

32.  Посочва, че изучаването на езика на приемащата държава може значително да подобри качеството на живот на мигрантите, както и тяхната икономическа и културна независимост, и също така да улесни достъпа им до информация за техните права в приемащото общество; счита, че органите на приемащата държава трябва да осигурят езиково обучение; препоръчва включването на мигрантите в целия процес на вземане на социални и политически решения;

33.  Счита, че достъпът до заетост, образование и независим статут представлява ключов елемент за интеграцията на жените мигранти, както и за тяхната самостоятелност; призовава за полагане на повече усилия в тази насока в случая на жените мигранти, които най-често са по-слабо представени, с цел преодоляване на пречките пред тяхната интеграция и самостоятелност;

34.  Припомня, че приемащите държави трябва да насърчават самостоятелността на мигрантите, и по-специално на жените мигранти, като им се осигурят необходимите социални знания и умения, и по-конкретно такива, които са свързани с професионалното обучение и изучаването на езици, с цел прилагането им в процеса на социално-културна интеграция;

35.  Счита, че всички работници трябва да получават договор на език, който разбират, и да са защитени от подмяна на договора; подчертава, че в двустранните споразумения между държавите на произход и държавите на местоназначение следва да се засили защитата на правата на човека;

36.  Счита за важно установяването на последователни и всеобхватни национални политики в областта на миграцията, които да отчитат спецификите на пола, да включват всички етапи от процеса на миграция, да са координирани на правителствено равнище и да са разработени чрез провеждането на обширни консултации с националните институции, работещи в областта на правата на човека, с частния сектор, с организациите на работодателите и на работниците, с гражданското общество и със самите мигранти, както и с подкрепата на международни организации;

37.  Припомня, че всички лица имат право на сигурни и справедливи условия на труд и на пълно зачитане на правата на работниците съобразно международните стандарти и инструменти за правата на човека и основните конвенции на МОТ;

38.  Подчертава, че несигурните работни места, на които обичайно се наемат мигрантите в приемащите държави, основно жените мигранти, засилват тяхната уязвимост; припомня, че експлоатацията чрез труд често е последица от трафика или контрабандата на хора, но че тя може да е налице и без тези две престъпления; в тази връзка изразява безпокойство относно безнаказаността, с която се ползват много работодатели в приемащите държави, независимо от факта, че те са отговорни за нарушаване на международните норми на трудовото право по отношение на работниците мигранти; изразява безпокойство във връзка с факта, че в някои държави законодателството в областта на трудовото право позволява използването на практики, нарушаващи международните норми; счита, че борбата с експлоатацията на мигрантите чрез труд трябва да се води паралелно чрез ефективно преследване на работодателите, извършващи злоупотреби, и чрез защита на жертвите на тази експлоатация;

39.  Обръща внимание на необходимостта от признаване на квалификациите, придобити от мигрантите в техните държави на произход, с цел улесняване на тяхната независимост и социална интеграция в различните области на обществения живот, и по-специално на пазара на труда; подчертава необходимостта от признаване на правата на всички мигранти, включително и тези с нередовен статут, във връзка с учредяването и присъединяването към организации за защита на правата на работниците, в това число и синдикати, както и нуждата от признаване на тези структури;

40.  Насърчава предприятията да прилагат ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, с цел да се избегнат неблагоприятни последици от техните дейности за правата на човека и да се реагира при възникването на подобни последици, както и с цел да се положат усилия за предотвратяване или смекчаване на всякакви неблагоприятни последици за правата на човека, които са пряко свързани с техните дейности;

41.  Призовава Съюза да продължи да полага съгласувани дипломатически усилия, съвместно със САЩ и други международни партньори, с цел поддържане на активно сътрудничество с трети държави в отговор на неотложната необходимост от обща стратегия по отношение на текущото глобално предизвикателство, свързано с миграцията;

42.  Настоятелно призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да вземе всички конкретни мерки, необходими за постигането на ефективен и ефикасен ангажимент на заинтересованите трети държави;

43.  Подчертава необходимостта ЕС да укрепи своята външна политика, с цел постигане на мир и стабилност в регионите, в които войните и конфликтите водят до огромни миграционни потоци към Европейския съюз;

44.  Припомня, че Европейският съюз и неговите държави членки са длъжни да предприемат целесъобразни действия за премахване на първопричините за кризите, които пораждат тези масови миграционни явления;

45.  Призовава за подобряване на хуманитарните условия в държавите на произход и на транзитно преминаване, за да може местното население и бежанците да живеят в по-безопасни зони;

46.  Призовава воюващите страни да прекратят своите нападения над цивилни граждани, да ги защитават и да им позволят да напуснат безопасно районите на насилие или да бъдат подпомогнати от хуманитарни организации;

47.  Подчертава, че ИДИЛ и нейното развитие оказват влияние върху масовия приток на лица, легитимно търсещи убежище, и незаконни мигранти; признава решаващата роля на политиките за сигурност и борба с тероризма за преодоляване на първопричините за миграцията;

48.  Припомня неотдавнашната декларация на Върховния комисариат за бежанците на ООН, съгласно която голям брой мигранти са жертва на тероризма и на тежки нарушения на правата на човека и съгласно която следователно тези бежанци следва да бъдат третирани по съответен начин;

49.  Припомня, че програмите за презаселване под егидата на ВКБООН представляват полезен инструмент за методично управление на пристигането на лица, които се нуждаят от международна закрила в редица държави по света; подчертава факта, че ако презаселването не е възможно, всички държави следва да бъдат насърчавани да въведат и приложат програми за хуманитарен прием или поне да създадат условия, позволяващи на бежанците да останат близо до своята държава на произход;

50.  Отбелязва нарастващите потребности и постоянния недостиг на финансиране по отношение на хуманитарната помощ, изпращана на съседните на Сирия държави, които доведоха до ограничаване по-специално на дажбите храна за бежанците в рамките на Световната продоволствена програма; призовава държавите – членки на ООН, Европейския съюз и неговите държави членки най-малкото да изпълняват своите финансови ангажименти; подчертава, че е важно тяхната помощ за бежанците в тези държави да се насочи към обезпечаването на средства за издръжка, към сигурността на бежанците, достъпа им до основни права, и по-специално достъпа им до здравеопазване и образование, в тясно сътрудничество с ВКБООН, Световната продоволствена програма и компетентните организации;

51.  Припомня, че миграцията и развитието са свързани и че сътрудничеството за развитие в областта на образованието, здравеопазването, правото на труд, намаляването на бедността, правата на човека, демократизацията и възстановяването след конфликти, както и борбата с неравенството, последиците от изменението на климата и корупцията са ключови фактори за предотвратяване на принудителната миграция; отбелязва, че заграбването на земя и ресурси може да окаже сериозно отражение върху хуманитарните кризи и че социалните, политическите и хуманитарните кризи могат да подтикнат хората към миграция; счита, че миграцията е призната в световен мащаб като мощен инструмент за устойчиво и приобщаващо развитие;

52.  Призовава ЕС и международната общност да определят конкретни действия, които правителствата могат да предприемат за увеличаване на потенциала на законната миграция като фактор за развитие; подчертава, че са необходими политическо ръководство и силно застъпничество, особено в държавите по местоназначение, за да се противодейства на ксенофобията и да се улесни социалната интеграция на мигрантите;

53.  Счита, че миграцията има своите първопричини (по-специално икономически, политически, социални и екологични причини); счита, че помощта за развитие следва да допринася за изкореняването на тези причини чрез по-ефективно укрепване на капацитета, улесняване разрешаването на конфликти и насърчаване на зачитането на правата на човека; подчертава, че тези причини са свързани с увеличаването на конфликтите и войните, с нарушенията на правата на човека и с липсата на добро управление;

54.  Подчертава, че е важно да се гарантира управление на миграцията посредством регионално и местно сътрудничество, като се осигури участието на гражданското общество;

Подход, основан на зачитането на правата на човека

55.  Настоятелно призовава всички заинтересовани участници в разработването на политики и вземането на решения във връзка с миграцията и предоставянето на убежище да не допускат смесване на определенията за мигранти и бежанци; припомня, че е необходимо да се обърне особено внимание на бежанците, които бягат от конфликти или от преследване и които на това основание имат право на убежище, тъй като не могат да се върнат в своята държава на произход; припомня, че повечето бежанци бягат в държави и региони, съседни на техните държави на произход; във връзка с това счита, че за тях трябва да се прилага цялостен подход в рамките на външната политика на Съюза;

56.  Призовава държавите да ратифицират всички международни договори и конвенции, свързани с правата на човека, и да прилагат стандартите относно правата на мигрантите, които са включени в множество правни инструменти, включително в основните международни инструменти за правата на човека, както и в други инструменти, свързани с въпросите за миграцията, като например Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протоколите към нея, както и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства; във връзка с това счита, че нератифицирането на последната от държавите – членки на Съюза вреди на политиките на Съюза в областта на правата на човека и на ангажимента, поет от Съюза по отношение на неделимостта на тези права;

57.  Припомня, че отварянето на безопасни и законни канали за миграция представлява най-доброто средство за предотвратяване на контрабандата и трафика на хора и че в стратегиите за развитие миграцията и мобилността трябва да се признаят като двигатели за развитие на приемащата държава и държавата на произход посредством осъществяването на парични преводи и инвестиции; във връзка с това приканва Съюза и най-развитите трети държави да си сътрудничат с цел отваряне на законни канали за миграция, като се следват добрите практики на някои държави, по-специално за улесняване събирането на семействата и мобилността, включително по икономически причини, за всички нива на компетентност, в т.ч. и за най-нискоквалифицираните мигранти, с цел борба с незаконния труд;

58.  Приветства специфичните разпоредби на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за периода 2014 – 2020 г., отнасящи се до мигрантите, търсещите убежище лица, разселените лица и лицата без гражданство; призовава Комисията да продължи да разглежда като приоритет защитата и насърчаването на правата на мигрантите при извършване на междинния преглед на инструмента за правата на човека за периода 2017 – 2018 г.; приканва ЕСВД и държавите членки да изпълнят задълженията си, поети в рамките на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юли 2015 г., и да включат и подобрят гаранциите за правата на човека във всички споразумения, процеси и програми, свързани с миграцията, сключвани с трети държави; счита, че всяко споразумение или програма следва, по целесъобразност, да бъдат придружени от независима оценка за правата на човека и да подлежат на периодична оценка; препоръчва провеждането на комуникационни и информационни кампании относно възможностите, които миграцията и мигрантите могат да осигурят за обществото – както в държавата на произход, така и в приемащата държава; във връзка с това припомня, че ЕИДПЧ следва да продължи да финансира проекти, които целят засилване на борбата с расизма, дискриминацията, ксенофобията и други форми на нетърпимост, включително и религиозна нетърпимост;

59.  Призовава Съюза да приеме специфични насоки относно правата на мигрантите, в допълнение към своите насоки за правата на човека, и в тази рамка да проведе оценки на въздействието и да въведе механизми за наблюдение на политиките за развитие и политиките в областта на миграцията, с цел да се гарантира ефективността на обществените политики по отношение на мигрантите; подчертава, че е важно зачитането на правата на човека да се включи във всички политики, свързани с миграцията, в рамките на външните отношения на Съюза, и по-специално що се отнася до външните работи, развитието и хуманитарната помощ; припомня необходимостта от зачитане на правата на човека във всички външни политики на Съюза, и по-специално политиките в областта на търговията, развитието, околната среда и миграцията, както и от следване на целите, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, и прилагане на клаузите за правата на човека във всички споразумения на Съюза, в т.ч. и търговските споразумения; в тази връзка изисква всяко сътрудничество с трети държави в областта на миграцията да бъде придружено от оценка на техните системи за подпомагане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, на подкрепата, която те оказват на бежанците, както и на тяхната способност и решителност да се борят срещу трафика и малтретирането на хора; приканва ЕС и неговите държави членки да засилят контактите си с някои държави, като например Канада, които прилагат ефективни политики за презаселване; подчертава, че нито една политика в тази област не следва да се прилага в ущърб на политиките за помощ за развитие;

60.  Насърчава включването на свободата на движение и правото на образование, здравеопазване и труд като приоритети в инструментите за финансиране в областта на външното сътрудничество на Съюза и призовава за подкрепа на развиващите се държави, за да могат те да приемат дългосрочни политики, зачитащи тези права; призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на правата на мигрантите в рамките на националните стратегии в областта на правата на човека;

61.  Желае включването на правата на мигрантите и бежанците като отделна точка в дневния ред на диалога на Съюза със съответните трети държави, както и отдаването на приоритет на европейското финансиране за проекти, насочени към защита на уязвими лица и НПО, защитници на правата на човека, журналисти и адвокати, борещи се за защитата на правата на мигрантите;

62.  Във връзка с това призовава държавите да осигурят достъп за независими наблюдатели, НПО и национални и международни институции и организации, както и за медиите във всички центрове за приемане и задържане на мигрантите; насърчава делегациите на Съюза и посолствата на държавите членки, както и делегациите, посещаващи Европейския парламент, да наблюдават положението на мигрантите в тези центрове и да се застъпят пред националните органи по този въпрос, с цел да се гарантира зачитането на правата на мигрантите и прозрачността спрямо обществеността;

63.  Посочва, че трафикантите на хора внушават изкривена представа на много бежанци; припомня още веднъж значението на борбата с трафика на хора, прекъсването на паричните потоци и разбиването на мрежите, с оглед на положителното въздействие на тези мерки върху човешките права на бежанците от трети държави, които се опитват да избягат от война и терор;

64.  Призовава за тясно сътрудничество в областта на защитата на правата на мигрантите с компетентните международни организации и с други институции и организации, участващи в управлението на миграцията, основно в най-засегнатите държави, с цел да им се помогне да приемат мигрантите в условия, гарантиращи зачитане на тяхното достойнство и права;

65.  Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството с тези организации с цел предотвратяване на контрабандата на мигранти и трафика на хора, чрез засилване на обучението, подобряване на дейностите за изграждане на капацитет и укрепване на механизмите за обмен на информация, включително чрез оценка на въздействието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и тяхното сътрудничество с трети държави, с цел насърчаване на сътрудничеството по наказателноправни въпроси и поощряване на ратифицирането на протоколите от Палермо в тази област, с оглед улесняване на сътрудничеството по наказателноправни въпроси, идентифициране на заподозрените лица, както и оказване на съдействие във връзка със съдебни разследвания, в сътрудничество с националните органи;

66.  Призовава Европейският парламент да бъде включен по-активно при прилагането на хоризонтален подход към правата на човека в миграционните политики, като тези въпроси бъдат включени в годишния доклад на Съюза относно правата на човека и демокрацията по света, включително в частта му относно подхода по отделни държави; изисква провеждането на по-строг парламентарен контрол върху работните споразумения, сключени с трети държави, както и върху дейностите за външно сътрудничество на съответните агенции на Съюза; призовава за по-добро използване на експертните доклади и данните, събирани от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, относно държавите на произход на бежанците;

67.  Признава ролята и приноса на гражданското общество в рамките на политическия диалог; подчертава важността на провеждането на консултации с гражданското общество в рамките на всички външни политики на Съюза, като се обърне специално внимание на пълното участие, прозрачността и подходящото разпространение на информация във всички политики и всички процеси, свързани с миграцията; припомня необходимостта от увеличаване на участието на женските организации за разрешаването на конфликти при вземането на решения и необходимостта от подходящо участие на жените бежанци, разселените жени и жените мигранти в решенията, които ги засягат; приканва Комисията и ЕСВД да подобрят капацитета на националните институции за правата на човека в трети държави, с цел увеличаване на техните усилия за защита на правата на мигрантите и провеждане на борба с нечовешкото и унизително третиране, както и с изказванията, внушаващи омраза към мигрантите, както е посочено в Декларацията от Белград, приета от 32 омбудсмана и национални институции за правата на човека;

68.  Призовава приемащите държави да обърнат по-голямо внимание на сдруженията на мигранти, които следва да бъдат включени пряко в програмите за развитие в рамките на общностите;

69.  Призовава държавите членки да изпълнят своя ангажимент за предоставяне на 0,7% от техния брутен национален доход (БНД) за помощта за развитие; призовава тази помощ да не бъде подчинена на сътрудничеството в областта на миграцията и призовава Съюза и неговите държави членки да не включват финансирането, използвано за приемането на бежанци, в помощта за развитие;

70.  Подчертава, че програмите за помощ за развитие не следва да се използват само за целите на миграцията и управлението на границите; настоятелно призовава проектите на ЕС в областта на развитието, насочени към мигрантите и лицата, търсещи убежище, да залагат на принципа „не пренебрегвай никого“, като концентрират усилията си върху достъпа до основни социални услуги, по-специално здравеопазване и образование, и като отделят специално внимание на уязвимите лица и групи, като например жените, децата, малцинствата и коренното население, ЛГБТ лицата и хората с увреждания;

71.  Отбелязва положителните аспекти от миграцията за развитието на държавите на произход на мигрантите, като например паричните преводи, извършвани от мигрантите, които могат да имат важен принос за семействата и за развитието на общностите; във връзка с това призовава държавите да намалят разходите за превод на средства;

72.  Призовава Съюза и неговите държави членки да гарантират по ефикасен и ефективен начин съгласуваността на политиките за развитие и да отделят голямо внимание на зачитането на правата на човека в своята миграционна политика по отношение на трети държави;

73.  Настоятелно призовава ЕС да включи измерението на миграцията в рамката за периода след Котону, която ще определи бъдещите отношения между ЕС и държавите от АКТБ; отбелязва, че по-голямото участие на трети държави в изготвянето и договарянето на инструментите на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) ще засили „партньорския“ аспект на тези инструменти, като подобри ангажираността на местно равнище и тяхната ефикасност;

74.  Призовава за опрощаване на дълга на бедните държави, за да им се помогне да прилагат публични политики, гарантиращи зачитането на правата на човека; подчертава факта, че трябва да се съдейства за намирането на устойчиви решения за дълга, в т.ч. стандарти за отговорно получаване и отпускане на заеми, чрез многостранна правна уредба, приложима за процесите на преструктуриране на държавния дълг, с цел облекчаване на дълговото бреме и избягване натрупването на непоносим дълг, за да се създадат условия за защита на правата на човека в дългосрочен план;

75.  Приветства интегрирането на миграцията в целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално в ЦУР 10, която определя рамката за провеждане на международна политика за развитие до 2030 г.; припомня, че държавите са поели ангажимент да си сътрудничат на международно равнище с цел гарантиране на безопасна, организирана и законна миграция, при пълно зачитане на правата на човека и хуманно отношение към хората, независимо от техния статут на мигранти, бежанци или разселени лица; отбелязва, че принудителното разселване е не само хуманитарен проблем, но и предизвикателство пред развитието, и че следователно е необходима по-добра координация между хуманитарните организации и тези, работещи в областта на развитието; счита, че изпълнението на ЦУР предоставя възможност за утвърждаване на основан на правата подход в политиките в областта на убежището и миграцията, както и за включване на насоките относно миграцията в стратегиите за развитие; призовава международната общност да приеме измерими показатели за целите за устойчиво развитие в областта на миграцията, както и да събира и публикува данни, разбити по съответни признаци, за достъпа на мигрантите до достоен труд, здравеопазване и образование, особено в развиващите се страни, приемащи мигранти, с цел да се подобри управлението на миграцията;

76.  Изтъква необходимостта Съюзът и неговите държави членки да подкрепят най-слабо развитите страни в рамките на борбата с изменението на климата, с цел избягване на задълбочаването на бедността в тези държави и увеличаването на броя на разселените лица по екологични причини;

77.  Призовава Съюза да участва активно в разискванията относно термина „бежанец по климатични причини“, както и при евентуалното формулиране на определение с оглед на международното право;

78.  Подчертава необходимостта от по-ефективно координиране и от извършване на оценка за изпълнението, въздействието и непрекъснатостта на различните финансови инструменти на Европейския съюз за трети държави в областта на миграцията, които обхващат области като миграционната политика, сътрудничеството за международно развитие, външната политика, политиката за съседство и хуманитарната помощ и които между 2004 г. и 2014 г. са мобилизирали над един милиард евро за повече от 400 проекта;

79.  Подчертава въздействието на инструментите на Съюза за сътрудничество в областта на имиграцията, убежището и защитата на правата на човека; отбелязва създаването на Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка; изисква извършването на оценка и наблюдение във връзка с този фонд, както и сключването на споразумения, подобни по естество на декларацията на ЕС и Турция и процесите от Хартум и от Рабат;

80.  Подчертава, че споразуменията с трети държави трябва да са насочени към помощта за разрешаване на политическите, икономическите и социалните кризи, които предизвикват миграцията;

81.  Подчертава, че е важно установяването на по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и трети държави в рамките на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ), с цел да се подсили естеството на партньорството с тези инструменти, тяхната ефективност и приносът им за разрешаването на предизвикателствата, свързани с миграцията;

82.  Счита, че е необходимо да се увеличи последователността на глобалния подход към миграцията и мобилността, да се включат строги механизми за наблюдение и контрол на зачитането на правата на човека във всички външни споразумения и да се отдаде приоритет на проектите, осъществявани в държавите на произход и на транзитно преминаване, които могат да подобрят човешките права на мигрантите;

83.  Насърчава Съюза да сключи партньорства за мобилност с най-близките си партньори;

84.  Изисква от Комисията и от държавите членки да предвиждат политики за връщане на мигрантите единствено към държави на произход, където те могат да бъдат приети при пълна сигурност и при пълно зачитане на техните основни и процесуални права, и в тази връзка изисква да се отдава предпочитание на доброволното пред принудителното връщане на лицата; подчертава необходимостта сключените с трети държави споразумения в рамките на тези политики да съдържат предпазни клаузи, които да гарантират, че връщаните обратно в своята държава мигранти не се сблъскват с нарушения на техните права или с рискове от преследване; признава значението на периодичните оценки, с цел изключване на подобни споразумения с държави, които не спазват международните стандарти в областта на правата на човека;

85.  Призовава за предприемане на действия, насочени към разбиване на мрежите за контрабанда на хора и спиране на трафика на хора; призовава за създаването на законни и сигурни канали, в т.ч. посредством хуманитарни коридори, за лицата, които търсят международна закрила; призовава за въвеждането на постоянни и задължителни програми за презаселване и предоставянето на хуманитарни визи за лица, които бягат от зони на конфликти, в т.ч. за да могат да влязат в трети държави с цел търсене на убежище; призовава за създаването на повече законни канали и за изготвянето на общи правила, които да регламентират влизането и пребиваването на мигрантите, за да могат те да работят и да си търсят работа;

86.  Подчертава необходимостта от създаване и от по-добро прилагане на рамките за закрила на бедстващите мигранти, транзитно преминаващите мигранти и мигрантите по границите на Съюза;

87.  Приветства операциите срещу контрабандистите и трафикантите на хора и подкрепя засиленото управление на външните граници на Съюза; подчертава необходимостта от изчерпателна и конкретна пътна карта, с оглед предприемането на бързи действия в дългосрочен план, което предполага сътрудничеството с трети държави, с цел провеждане на борба с организираните престъпни мрежи на контрабандистите на хора;

88.  Подчертава, че контрабандата на мигранти е свързана с трафика на хора и представлява сериозно нарушение на правата на човека; припомня, че разполагането на мисии, като например EUNAVFOR MED, представлява средство за борба конкретно с контрабандата на мигранти; приканва Съюза да продължи и да засили този вид операции;

89.  Счита за необходимо да се обмисли засилването на сигурността и на граничната политика и по този начин – да се подобри бъдещата роля на Frontex и EASO; призовава за солидарност и за поемане на ангажименти под формата на достатъчни вноски за бюджета и дейностите на тези агенции;

90.  Подчертава необходимостта от подобряване на функционирането на „горещите точки“ и входните пунктове по външните граници на Съюза;

91.  Призовава Съюза да включи защитата на данните в споразуменията за споделяне и обмен на информация по границите и миграционните маршрути;

92.  Призовава Европейския съюз и приемащите държави да създадат ефективни инструменти за координация, съгласуване на информационните потоци, събиране, съпоставяне и анализ на данните;

93.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на ООН, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на Организацията на американските държави и на Лигата на арабските държави."

Източник на резолюцията: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P8-TA-2016-0404&language=BG&ring=A8-2016-0245