"Държавата е отговорна пред нацията, че сме поставени в ситуация, във военно отношение да сме напълно безпомощни. А идеята, че с Турция сме партньори в рамките на НАТО - е просто един мит и звучи направо смешно. В момента за нас съществуват заплахи от страна на Турция. Самият Даудоглу го е казал на всеослушание, че са идвали по нашите земи на коне и ако трябва пак ще дойдат. Какво е това, ако не открита заплаха за бившите роби на Отоманската империя?"

 Пред комшулука със съседите, Ердоган избра интересите на „Газпром” 

Зад прииждащите бежанци се крие заговор срещу Родината

На 29 октомври вместо с бурни и всеобщи тържества светът не чу почти нищо за честването на 90-годишния юбилей от провъзгласяването на Турция за републиката, с президент Кемал Ататюрк. Историческото събитие бе отминато с тревожно мълчание,  което само до преди няколко години би се приело като държавно предателство.

Какво става при съседите е  важна тема, която България пропуска да анализира и сякаш умишлено подминава, смятайки, че има по-важни проблеми.

Известният анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев* коментира пред Faktor.bgактуалните заплахи за България, произтичащи от засилващите се ислямистки тенденции в Турция.

Две нации – една е правоверна

В Турция има две различни нации – така наречените „бели турци” и „черни турци”. Реджеб Ердоган лично е казвал и то неведнъж: „Аз съм черен турчин”. Черните турци са тези, които са от Анадола, религиозни и много слабо образовани. Болишинството от тях не са просветени. Самата Турция има много нисък образователен ценз, а тази тенденция се засилва през последните години. Средното образователно ниво на работещите в Южната ни съседка е 6,5 години, което е близо два пъти по-малко от образователното ниво в България. С такъв нисък образователен ценз няма как обществото да има добра и работеща икономика. 

Когато дойде на власт, Ердоган започна да дава всички държавни поръчки на предприятия и фирми, които имат ислямистки профил. Създадоха специално сдружение на мюсюлманските индустриалци и всички държавни поръчки минават през тях. Освен това правителството на Ердоган получи страшно много пари от Саудитска Арабия, от 4-5 банки, които следват законите на Шериата. Те са известни като  шериатски финансови къщи. Има сведения, че  именно чрез тях в Турция са влезли десетки милиарди  долари като помощ, за да поддържат ислямистката партия на Ердоган.

Но всичко това има някакви граници. Независимо от вливащите се милиарди, е много трудно с нисък образователен ценз на обществото държавата да развива просперираща икономика, въпреки, че Ердоган се хвали, че  през 2025 г. страната ще има среден доход на глава от населението от 23 хил. долара. Това е абсолютно невъзможно да се случи, а главната спирачка е ниският образувателен ценз на населението. Ислямизмът пречи на икономическото развитие на Турция, защото тези кадри, които навлезеха в администрацията на държавата през последните години, се оказаха хора без квалификации и специални умения, а подбрани предимно заради своята религиозна ориентация. 

Личната ми позиция е, че от икономическа гледна точка бъдещето на Турция не е много радостно. Държавата има и няколко други системни проблема, които не са лесни за разрешаване. Освен ниското образование, цялата им икономика е базирана на взимането на външни заеми, на огромни парични ресурси, за да се покрива дефицитът, който е силно негативен. Парите, идващи в Турция са така наречените „горещи пари”, които се насочват  в тази посока, за да печелят от по-високите лихви. В момента, в който се постави под съмнение политическата стабилност на страната, както стана през лятото по време на протестите на площад „Таксим” и за опазването на парка „Гези”, това доверие към Турция ще започне да се разклаща. Преди малко повече от месец там отчетоха 8% инфлация, при положение, че лихвите са много по-ниски, а миналата година икономическият растеж на държавата беше около 2,3%.

В тази посока един много известен щатски икономист от Харварт – проф. Дани Родриг, се съмнява, че в действителност турската икономика се е развивала с темповете, които държавата съобщаваше официално. Той приема, че тези данни не са реални. Има доста солидни причини да се вярва, че ислямската страна чудо, както много европейци обявиха Турция, няма положителна икономическа перспектива. Явна връзка към тази картина има самата политика на Ердоган. Той започна да си показва рогата и истинската ислямистка същност, преследвайки големи компании като „Коч холдинг”, която дава 10% от турския брутен вътрешен продукт. Полицейските службите наскоро обискираха 70 офиса на холдинга с мотива, че поддържат протестите за парка „Гези”.

Абсурдна е турската версия, че тези бунтове са свързани с тероризма. Но чрез тези действия и внушения Ердоган си показа истинската ислямистка същност и затова светските турци все повече изразяват убеденост, че с този човек е изключено да се строи и постига каквато и да е демокрация. 

В момента Турция въобще не е демократична държава. Тя все повече прилича на тоталитарна страна. На Запад наричат Турция най-големия затвор за журналисти в света. Зад решетките са хвърлени над 100 журналисти по простата причина, че не вярват в това, в което вярва Ердоган и са готови да го критикуват. По-страшното е, че повечето от половината от тях са обвинени в тероризъм, а според турския закон даже не е необходимо държавата да докаже това. По същия този закон Ердоган унищожи преди това и военните. Елита на турската армия – 300-400 висши офицери бяха пратени по затворите, също обвинени в тероризъм. Например, по един от големите процеси срещу вонени се оказа, че са правили заговор срещу държавата през 2003 г., а доказателствата за това, представени в съда, са написани на „Майкрософт” версия от 2008 г. Този пример е показателен, че всеки в Турция знае, че тези обвинения са скалъпени, но хората са сковани от страх. Ставащото при съседите днес, много напомня за процесите в България след 1944 г., идването  на комунистите на власт и организирания от тях уж Народен съд. 

Ислямизмът се прероди от нацизма и комунизма

В Турция сега командват така наречените „имам хатиб” кадри. Това са лица, получили образование по схемата на социалистическите работнически факултети, известни още като рабфакове у нас. Моделът е същият – комунистически, независимо, че днес се прилага в уж модерна Турция. Ако се анализира ситуацията, ще се установи, че днес Ердоган използва методите на българските комунисти, а те са взети от Сталин и „великия” СССР. Само, че вместо в исляма, нашите комунисти вярваха в друга утопия – световния пролетариат.

Аз смятам, че идеологията на ислямизма има много по-общо с нацизма и комунизма отколкото с исляма. И това лесно може да се докаже, ако човек прочете основоположниците на ислямизма. Те говорят за вътрешния враг, а това са мюсюлманите, които не вярват в Шериата и не го приемат като единствения закон. Другата опорна точка е външният враг – за тях това е Западът, модернизмът и най-вече демокрацията. Демокрацията не дава право на Аллах да бъде единствен суверен, а дава на хората шанса да си избират водача, а това за ислямистите е светотатство. Проповядват създаването на революционен ислямистки авангард, точно в стила на концепцията на Ленин за пролетариата като революционен авангард. Тоест, ставащото в Турция е  възпроизвеждане на един скрит тоталитарен режим, а това е не само изключително опасно за държавата, но за съседите й, за света.

През 20-ти век Турция благодарение на Ататюрк и Кемалистите постигна много в светското си извисяване. Бяха откъснати от османския догматизъм и насочени към Европа.  От 1922 до 2012 г. Турция успя да се преобрази. Спомням си един случай от 1992 г., който ме впечатли. Заедно с тогавашния премиер Филип Димитров и официална българска делегация бяхме на посещение при Сюлейман Демирел. Двете делегации бяхме седнали на една маса и по време на диалога и разговорите просто ме хвана срам. Нивото на българските министри и държавници беше изключително ниско в сравнение с турските им колеги. От българска страна само Филип Димитров говореше английски, а турците владееха по няколко езика. Срещу нас стояха политици, със сериозно западно образовани, учили по Принстън, Харвард, Йейл, високо ниво. И до ден днешен светска Турция продължава да е на много високо ниво. Но бедата им е, че както при нас, след 9-ти септември 1944 г. – неграмотните партизани и ятаци избиха интелигенцията, пратиха я по лагери и затвори и седнаха да управляват. Сега там религиозните функционери извършват същото. 

Страховете за България

От случващото се в Турция заплахите за България са много сериозни. Политиката на съседите има ясни измерения към България и те се проявяват в момента. Едно от тези проявления е така наречената бежанска вълна. Тя в действителност не е никаква бежанска вълна, а вкарване у нас целенасочено на емигранти от хората на Ердоган.

Турция на Ердоган  има своя принос за развитие на идеите на неоосманизъм - теорията на външния министър Ахмед Даудоглу. Той е следвал в известният ислямски университет в Малайзия. Специализира в така наречената ислямизация на науката, а това значи, че в науката няма нищо, което да не е казано и в Корана. Ислямизация на науката е един вид да вкараш цялата наука в Корана и да докажеш, че това е истинската и единствена наука. Смешно и глупаво е, но тези хора наистина вярват в тези теории. Неосманизмът е ислямизъм плюс османизъм, а Даудоглу го доразвива много добре. 

Важна база на османизма на Ердоган е че Кемализмът е голямо зло. Приемат, че османската история е била велика, но Ататюрк с наложените промени в началото на миналия век е направил голямо зло на Турция. Ислямисти като Ердоган се отнасят към Кемал и последователите му с открита вражда и огромен неприязън. Ердоган говори за Кемал и Исмет Иньоню, неговия наследник, който е изселник от България като за двамата пияници, въпреки, че за огромното болшинство от турците Ататюрк остава и до днес едва ли не светец. 

Демокрацията при Кемал никога не е била безупречна, но той успя от една изостанала държава да превърне Турция в модерна страна. Даде правото на жените да гласуват доста преди това да се случи в някои европейски страни. Фактът, че днес светска Турция продължава да е на толкова високо ниво се дължи изключително на политиката на Ататюрк. А сега като че ли Ердоган се опитва отново да върне назад развитието на страната. Правят целенасочена пропаганда, че Отоманската империя е  велика, и това е най-славното време не само за Турция, но и за поробените народи като нашия. А това е чиста фалшификация на историята, която българите не могат да приемат. Тази теория е смешна, ако не е толкова тревожна, защото новата турска идеология иска да  представи тези времена не само като великолепни, но и да ги възстанови. Това е опаснато на тази доктрина, тя иска турското влияние да се увеличи в бившите отомански земи, посредством всякакви средства, но основно чрез исляма. За съжаление управниците на България, а и историците мълчат по тази гореща тема.

Факт е, че религиозната администрацията в Турция, която се нарича Дианет се е превърнала от администрация, която целеше да предотврати радикалния ислям, във фактор, който сега се стреми да ислямизира турски малцинства на Балканите. В края 90-те г. на миналия век тази религиозна администрация разполагаше с един бюджет от 300 млн. долара, а сега имат бюджет от 1,5 млрд. долара и са много по-активни, но не в интерес на добросъседските отношения, а точно обратното. В момента  те субсидират в България опити на мюфтийството да си върне земи и имоти. Говори се за около 4 млн. декара, които принадлежали навремето на турските джамии. Това искане е опасно и не трябва да се позволява. От къде тези джамии са получили тези земи? Цялата българска земя беше открадната с пробването на България. Абсурдно е да се говори за едва ли не някакви наследствени права на мюсюлманското духовенство в България. Ако държавата позволи подобно нещо да се случи, това е явно родоотстъпничество, национално предателство. Абсурдно е да се говори дори по тази тема, но в обществото се прокрадват съмнения, че социалистите и ДПС подготвят опасни законови промени в тази посока.

Съществуват много други факти, които доказват, че настоящият ислямистки режим в Турция съвсем не се държи приятелски към българите. Например на Мраморно море до град Текирдак има терминал с втечнен газ. Той е с огромен неизползван капацитет. От там бихме могли да черпим и  2 млрд. куб.м. газ, като построим връзка  до нашата газова система. Но Ердоган ни отказва тази възможност и то само за да не си развали отношенията с „Газпром”. Това е една изключително недобросъседска постъпка. На турската страна не само че нищо не им коства, но могат и да печелят от тези доставки за нас. Добри съседи не постъпват така, те имат икономически интерес от продажбата на газ, а нас ще ни спасят от жестоката икономическа зависимост на Русия. Тази позиция на Ердоган обслужва абсолютно и безспорно интересите на Кремъл. Но по тази тема в България се мълчи. Естествено управниците ни го знаят -  Бойко Борисов, например, защото на него му беше отказано директно да използваме връзката с Текирдак.

Зад тези всички факти стои целенасочена политика на Анкара към България и в това не бива да има съмнение.

Бежанците –  страдалци или троянски кон

Казусът с така наречените бежанци сега е най-актуален, но и рисков за България. Според мен българската държава трябва много добре да знае, че зад тази вълна от прииждащи към нас хора има ислямистка намеса, която не е добросъседска.  Тези проблеми или не се разбират в България, защото са неудобни за днешните управляващи, но не им се дава и гласност. Голяма част от така наречените бежанци реално са нелегални емигранти. Основната група от тях са изпратени у нас с други цели и задачи. Първо, трябва да се знае, че Турция е една полицейска държава и там нищо не може да се случи, без благословията на техните  разузнавателни служби. Шефът на разузнаването им МИТ Хакан Фидан зае важния пост, само защото е отявлен ислямист, той няма никакъв опит и квалификация в разузнаването, но е протеже на Ердоган и се приема като втория най-силен човек в Турция. 

Нелегалните емигранти, представяни за бежанци не могат да стигнат до България без знанието на турското разузнаване. Има няколко особености на тези хора, което ме кара да се съмнявам в истинската им мисия. 

Първо, почти всички от тях са сунити. Не знам да има между тях бягащи християни, алуити, друзи или пък кюрди. 

Второ, много от пристигащите са жени с деца, но без мъже. Въпросът е - къде са мъжете – за нас отговорът е много важен. Ако се окаже, че мъжете им са джихадисти и се бият сега в Сирия, какво ще стане, ако дадем статут и легализираме  у нас престоя на семействата им, когато джихадистите се върнат? Това е огромен проблем. Жените, които съм виждал почти всичките са с хиджаби, с тази типична забрадка, която покрива цялата коса. Тя е характерна за жени, които са под влиянието на радикалния ислям. Това е знак, че са готови да се подчинят на ислямистите. В Сирия много жени не носят хиджаб, а идващи на такива у нас говори, че може да са от ислямистки фамилии, а това е важно да се знае. 

За да се убедите, в това, което говоря идете около джамията в центъра на София и ще видите, че е пълно с чернокожи бежанци. В Сирия не живеят чернокожи,  и ако се дава статут на такива съмнителни лица е опасно. Ако сега в Сирия има чернокожи, то те са джихадисти. Именно Турция разреши на такива елементи  да преминат от над 30 държави през нейна територия. Трябва да сме много внимателни с тези хора и самият факт, че са ги пуснали да дойдат до самата столица на България е много рисков и опасен. Може би граничи и с национална провокация. Това е грешка на правителството на Орешарски, показват, че все едно няма държава.

Оста САЩ - Турция и радикалният ислям

САЩ винаги са имали чувствителност към темата за радикалния ислям до идването на президента Обама. От тогава тази политика се промени. За нещастие, казвам го като американски поданик, но сегашната администрация е под всякаква критика в позициите си към ислямизма. От самото начало Обама вадеше една политика, която целеше да каже особено на арабските и мюсюлманските страни, че ако има проблеми, то причината за това е Америка и нейната политика. С други думи, той едва ли не се извиняваше и стана апологет на ислямизма. 

В момента външната политика на САЩ спрямо Близкия Изток е скандална и неадекватна. Първото посещение на Ообама в този регион беше през 2009 г. и стъпвайки в Турция започна да превъзнася Ердоган и хората му, обявявайки, че страната е пример как ислям и демокрация могат да съществуват заедно и да преуспяват. А още тогава Ердоган беше напълнил затворите с журналисти и военни, които не му харесваха. Същото отношение американската външно-политическа администрация показа и към Египет. От самото начало на така наречената Египетска пролет Вашингтон пледираше,  че Мюсюлманско братство е една политическа организация, в която няма никакъв радикализъм и са готови за демокрация, а идването им на власт е постижение за народа. Но дори когато се видя, че Морси от самото начало взе да се държи като ислямистки деребей, САЩ отказаха да проумеят, че тези хора нямат нищо общо с демокрацията, а насаждат религиозна диктатура.

Администрацията на САЩ не вижда в момента и какво се случва със Сирия, през Турция и как това рефлектира в България и Европа. Обама не искаше да се намесва в сирийския конфликт. Той имаше право и власт да го направи дори без да пита Конгреса, но отправи питане защото просто не искаше да влиза в тази война. Неговата база в САЩ е крайно лява и това никак нямаше да се хареса на привържениците му. Самият Обама е крайно ляв човек и  затова разигра тази комична история с Путин. Но фактът е, че така легитимира Башар Асад, превърна го в част от прегорите, а Асад е просто обикновен главорез. Няма друг начин как да се характеризира този диктатор. Фактът, че един главорези убиват други главорези е положителен момент за тези от нас, които не са главорези. Винаги съм защитавал тезата, че Америка не трябва да се намесва в такива конфликти – оставете главорезите да се избиват. Но дадени сили, включително и Държавният департамент на САЩ, както и известни хора от политическия небосклон решиха, че Асад трябва да се отстрани по военен начин, без да разбират какво става в Сирия. Невежеството им е в няколко посоки: 

Първо,  дори когато Обама  започна да преговаря, радикалните ислямисти бяха започнали да взимат преимущество в сирийската съпротива. Това от своя страна предизвика намесата на Турция и тя започна безпроблемно да пуска джихадисти на своя територия. Всеки джихадист можеше да отиде в Турция, а от там в Сирия без паспорт, без ограничения, само с намерението да върши джихад. Едоган и Фидан станаха главните спонсори на джихадизма, но САЩ продължава да си затваря очите за тези болезнени факти.

Вижда ли Европа какво чука на вратата й?

Европа усеща само това, което става в Турция и поради това шансът на Турция да бъде приета някога за член на ЕС не съществува и е под 1%. Турция просто си прави каквото иска. Там законите не се спазват. Държавата им върви към тоталитарна идеология – ислямизъм. Европа след падането на комунизма реши, че вече сме навлезли в тотален мир и никога на европейска територия няма да има война и заплахи за сигурността й.  Но това схващане се оказа просто епохална самозаблуда. Сега европейците виждат, че спокойствието им  е било неоснователно и пагубно, но нямат сили да го признаят и да кажат, че започват отново да харчат пари за военна сила. Европа реално се обезоръжи, Тя вече не е в състояние да възпре страна с  по-агресивна политика, или да й се опълчи. Ако утре се случи нещо ненадейно със САЩ, примерно, изчезнат след цунами или земетресение, Европа не може да спре  инвазия на Турция. Европа просто е едно джудже. Докара се сама до това състояние и това е огромна историческа грешка. Минахме през Югославсиките войни, кризата в Косово, видяхме, че войната не е изчезнала, нито пък, че е отживелица. Сирия и Либия са поредното доказателство, а Европа подцени заплахите.

Кой ще пази България?

Нереалистична е идеята да се търси общо противодействие на Балканите срещу ислямистка Турция. Съюз на България, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония и други страни е добра версия, но тя просто няма реална основа да се реализира. Съществуват проблеми за такъв съюз. Сърбия, да не забравяме, че е под руския ботуш. Не виждам перспектива в такъв алианс. Моята надежда е, че скоро САЩ ще разберат, че настоящата администрация ги е подвела и че врагове на Америка и демокрацията като Путин, иранците и Ердоган са заплаха и за нея. Очаквам, че догодина републиканците ще спечелят в Сената. Ако това се случи външната политика на САЩ дори и да не се промени кардинално, но поне няма да продължи да се влошава.

Най-тревожното в тази ситуация е, че България не може да разчита и на Русия. Трябва да осъзнаем трезво, че Кремъл в момента действа паралелно с Анкара срещу нашите интереси. Москава е против проучванията на шистов газ в България, налага ни газова зависимост, чрез определени проекти, но Турция също действа срещу нашите интереси. 

Притеснителното  е, че нашите етнически партии – ДПС и  тази на Касим Дал гледат колкото може повече да се харесат на Ердоган. ДПС е партия, организирана от комунистите и създадена за да обслужва интересите им, а не  да подобри живота на обикновения турчин. ДПС защитава ислямизма и пример за това е отношението им към съдебния процес в Пазарджик. Подсъдимите за ислямизъм ДПС постави на първия ред на последната си национална  конференция през януари. Така тя ги легитимира преди още нашето правосъдие,  да се е произнесло. Така предрешиха процеса и се намесиха в работата на съда, а държавата не трябва да го допуска.

Логичен е въпросът – какво да очакваме от голямата опора НАТО? Турция също е член на НАТО, но паралелно с това, без никакви скрупули поддържа тероризма. НАТО гарантира на Турция техните граници, като  изгради противоракетен щит. Тоест НАТО не само че не предприе нищо срещу това спонсорство на джихадизма, а напротив -  като че ли им помага. 

НАТО във военно отношение де факто не съществува. Пактът няма независим капацитет за военни действия. Само САЩ има такава военна сила. Ако погледнете това, което става в НАТО - три четвърти от военният бюджет на пакта се харчи от САЩ. Богата Европа харчи почти нищо. В много страни военните разноски са стигнали до 1%, а това значи, че  те им стигат колкото да платят заплати и издръжката, но не и за модерно въоръжаване. Да си спомним, че когато започна войната в Либия на французите и англичаните на третия ден трябваше да им се доставят боеприпаси със самолет, защото им свършиха. Това е тъжната истина за военната мощ на някои държави от пакта. В контекста на тези факти България трябва да е наясно, че участието й  в НАТО  не означава нищо. В никакъв случай не трябва да се осланяме на подкрепа от пакта, че при нужда ще ни спасят. Като българин силно ме тревожи фактът, че сме стигнали до западноевропейски проценти на отделяне да средства за въоръжаване и армия. За миналата година нашият военен бюджет, ако не се лъжа, беше само 1,2% от БВП, въпреки, че казваха, че е 1,5%. Ние сме малка държава, но ако нямаме борбена добре тренирана и мотивирана армия и отлично разузнаване, ще бъдем поставени в критична ситуация. Държавата е отговорна пред нацията, че сме поставени в ситуация, във военно отношение да сме напълно безпомощни. А идеята, че с Турция сме партньори в рамките на НАТО -  е просто един мит и звучи направо смешно. В момента за нас съществуват заплахи от страна на Турция. Самият Даудоглу го е казал на всеослушание, че са идвали по нашите земи на коне и ако трябва пак ще дойдат. Какво е това, ако не открита заплаха за бившите роби на Отоманската империя?

*Алекс Алексиев е емигрант в САЩ от 1965 г., но остава родолюбец и патриот. Неговите анализи за националната сигурност на САЩ се използват от Пентагона и ЦРУ. Научен сътрудник е в института „Хъдсън", дълги години е работил в корпорация RAND. Председател е на Център за Балкански и Черноморски изследвания в София.

В зората на демокрацията бе съветник на премиера Филип Димитров.

Роден е през 1941 г. в България. Син е на убития след 9 септември 1944 г. от комунистите голям български художник и фейлетонист Райко Алексиев. 

Източник: http://www.faktor.bg/