Вероятно най-честият метод е набелязване на дадена страна, която има ресурси, желани от нашите корпорации, като петрол, и после даваме голям заем за тази страна от Световната банка или от нейни дъщерни организации.
Дълги години Джон Пъркинс е бил "икономически убиец" в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд, тези проекти служат за обогатяване на американски корпорации и в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ
Парите никога не стигат до държавата. Те отиват в големите корпорации, за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна -електрически централи, заводи, пристанища. Неща, облагодетелстващи малцина богати в тази страна. Заедно с нашите корпорации. Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо.
Обаче тези хора, цялата държава остава с огромен външен дълг. Толкова голям дълг, да не могат да го изплатят и това е част от плана. Не могат да го изплатят.
И тогава ние, икономическите убийци, се връщаме и казваме: "Вижте, дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така че, продайте си петрола много евтино на нашите петролни компании, позволете ни да построим военна база в страната ви, или да изпратим войници в помощ на някое място като Ирак, или гласувайте като нас на следващото гласуване на ООН, да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания и техните водоснабдителни и канализационни системи и да ги продадат на US корпорации или други многонационални корпорации.
"Получава се цяла пирамида и това е начина по който работят МВФ и Световната банка. Поставят една страна в дълг, и то толкова голям, че да не може да го изплати и тогава предлагаш да рефинансираш този дълг и да платят още лихви. И си изискваш това "танто за танто", както се казва, "условности" или "добро управление", което всъщност означава, че трябва да си продадат ресурсите, включително много от социалните служби, компании за битови нужди, понякога и училищните си системи, наказателните си системи, застрахователните системи на чужди корпорации.
Това е двойна, тройна, четворна примка!
Прецедентът на икономическите убийци започна в началото на 50-те години, когато демократично избраният Мусадех беше избран в Иран. Смяташе се за надеждата за демокрация в Близкия Изток и по света. Беше "Мъж на годината" на "Тайм". Но една от идеите, които издигна и започна да прилага бе, че чуждите петролни компании трябва да плащат на иранския народ много повече за петрола, който експортираха от Иран и иранците трябва да печелят от собствения си петрол.
Странна политика. На нас не ни хареса, естествено. Но се страхувахме да направим каквото обикновено правехме, да изпратим военните. Затова изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на президента Рузвелт. Кърмит отиде с няколко млн. долара, бе много много влиятелен и ефективен и за кратко време успя да свали Мусадех, издигна за заместник шахът на Иран, който винаги е бил благосклонен към петрола.
Изключително ефективно. Тълпи от хора в Техеран. Военни офицери заявяват, че Мусадех се е предал и режимът му на диктатор в Иран е приключил. Портрети на шаха се носят по улиците докато настроенията се променят. Шахът е посрещнат вкъщи.
Обратно в САЩ, във Вашингтон, някои хора се огледаха и казаха "Уау, това ни излезе много евтино".
Така се създаде изцяло нов начин за манипулация на държави, за създаване на империи.Единствения проблем с Рузвелт бе, че той носеше карта на агент на ЦРУ и ако бъдеше заловен последиците можеха да са доста сериозни.
Много бързо се взе решение да се ползват частни консултанти, парите да минат през Световната банка МВФ или някоя друга такава агенция, да се наемат хора като мен, работещи за частни компании. Така че ако ни хванат, няма да има връзки с правителството.
Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната беше в ръцете на Юнайтед Фрут Къмпани и големите многонационални корпорации. Арбенц ползваше този лозунг: "Искаме да върнем земята на хората". И щом взе властта провеждаше политика точно в тази насока, даваше земята отново на хората.
На "Юнайтед Фрут" не се хареса това. Затова наеха фирма за връзки с обществеността, направиха голяма кампания, за да убедят народа на САЩ, гражданите на САЩ, пресата на САЩ и конгреса на САЩ, че Арбенц е Съветска марионетка и че ако той остане на власт, СССР ще имат база в това полукълбо. А по това време цареше голям страх от червения, комунистически терор.
Така че, накратко, от тази PR кампания дойде ангажимента от страна на ЦРУ и военните да елиминират този човек. И всъщност го направихме. Изпратихме самолети, войници, "чакали", изпратихме всичко, за да го елиминираме. И го елиминирахме. Веднага щом падна от власт, следващият, който пое властта на практика върна всичко в ръцете на големите международни корпорации, включително Юнайтед Фрут.
Еквадор от много години се управляваше от проамерикански диктатори, често брутални. Тогава се реши, че ще се проведат наистина демократични избори. Хайме Ролдос бе кандидат и основната му цел, според него, щеше да бъде да се увери, че ресурсите на Еквадор се използват за благото на народа. И спечели съкрушителна победа. С повече гласове, отколкото който и да е друг на избори в Еквадор. И започна да прилага тази политика. Да се увери, че печалбите от петрола отиваха в помощ на народа. Е... Това не ни хареса, тук в САЩ.
Аз бях изпратен като един от няколко икономически убийци да го разубедим. Да го корумпираме. Да му сменим позициите. Да му намекнем, нали знаете. "Можеш да станеш много богат, ако ни играеш по свирката." "Но ако продължаваш с тази политика, ще си отидеш".
Не ни послуша... Беше убит... Веднага щом се разби самолета, цялата зона беше отцепена. Единствените допуснати там бяха наши военни от близката база и част от еквадорските военни. Когато започна разследване, двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи преди да имат шанс да свидетелстват.
Много, много странни неща се случиха покрай убийството на Хайме Ролдос. Аз, като повечето хора, наистина следящи случая, нямам абсолютно никакви съмнения, че беше атентат. И, разбира се, на моята позиция като икономически убиец, аз винаги съм очаквал нещо да се случи с Хайме, дали ще бъде преврат или атентат, но ще бъде елиминиран, защото не се корумпира. Той не позволи да го корумпираме, както искахме.
Омар Торихос, президента на Панама, беше един от любимите ми хора. Наистина, наистина го харесвах. Беше много чаровен. Наистина искаше да помогне на страната си. И когато опитах да го подкупя ми каза: "Виж, Джон... " викаше ми Хуанито. "Виж Хуанито, не ми трябват парите. Това от което се нуждая е страната ми да бъде третирана справедливо.
Искам САЩ да изплати дълговете, които дължите на народа ми за цялото разрушение, което направихте тук. Искам да съм в позиция да помагам на други латиноамерикански страни да спечелят независимостта си, да се освободят от това, това ужасно присъствие от Севера. Вие ни експлоатирате толкова лошо. Искам Панамския канал да е обратно в ръцете на панамския народ. Това искам. Така че, остави ме на мира, не се опитвай да ме подкупваш".
Беше 1981, през май Хайме Ролдос беше убит. И Омар разбираше това много добре. Торихос събра семейството си и каза: "Аз сигурно съм следващия, но всичко е наред, защото изпълних това, за което дойдох. Предоговорих Канала. Канала ще бъде вече в наши ръце, тъкмо приключихме преговорите с Джими Картър.
През юни същата година, само няколко месеца по-късно той също загина при самолетна катастрофа, която, несъмнено, бе изпълнена от "чакали", на заплата в ЦРУ. Има много доказателства, че един от охранителите е предал на Торихос в последния момент диктофон когато се качвал на самолета. Малък диктофон, в който е имало бомба.
Интересно ми е как тази система продължава почти по същия начин с години, само че икономическите убийци са станали все по-добри. След това, следващите подред, съвсем наскоро, бяха събитията въвВенецуела. През 1998 Уго Чавес бе избран за президент, следвайки дълга линия на президенти, които бяха много корумпирани и разрушиха икономиката на страната. И Чавес бе избран сред всичко това. Чавес се изправи срещу САЩ и го направи главно като изиска венецуелския петрол да се използва в помощ на венецуелския народ. Това не ни хареса тук в САЩ.
Така през 2002, беше организиран преврат, за който беше без съмнение, според мен и според повечето хора, че ЦРУ стои зад него. Начинът, по който беше изпълнен този преврат беше много подобен на това, което Кърмит Рузвелт направи в Иран. От манипулирането на хората да излязат на улиците, до бунтовете, протестите, да кажат, че Чавес е непопулярен. Ако може да намерите няколко хиляди души да направят това, телевизията може да го направи да изглежда сякаш е в цялата страна и нещата започват да се размножават. Само че, в случая с Чавес, той беше достатъчно умен и хората стояха плътно зад него, и го преодоляха. Това беше феноменален момент в историята на Латинска Америка.
Ирак всъщност е идеален пример за начина на работа на цялата система. Ние, икономическите убийци, сме първата линия на защита. Ние отиваме, опитваме се да корумпираме правителствата и да ги убедим да вземат големите заеми, Които после използваме като лост, за да ги управляваме. Ако ние се провалим, както аз се провалих в Панама с Омар Торихос и в Еквадор с Хайме Ролдос, хора, отказващи подкупите, тогава втората линия на защитата влиза в действие. Те или свалят правителството, или извършват атентат. Щом това се случи и дойде ново правителство, нещата се променят коренно, защото новият президент знае какво може да му се случи.
В случая с Ирак и двата метода се провалиха. Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин. Опитахме много упорито да го убедим да приеме договор подобен на този на династията Сауд в Саудитска Арабия, но той не го прие. И чакалите отидоха да го елиминират. Не успяха. Охраната му беше много добра. Все пак, той по едно време беше работил за ЦРУ. Беше нает да убие един бивш президент на Ирак, провали се, но познаваше системата. През 1991 изпратихме военните и унищожихме иракската армия.
На този етап решихме, че Саддам Хюсеин ще се поддаде. Можехме да го ликвидираме в този момент, разбира се, но не искахме. Той е типа силен мъж, който харесваме. Той контролира хората си. Мислехме, че може да контролира кюрдите, да държи иранците на границата си и да добива петрол за нас. И щом ликвидирахме войската му, мислехме, че ще се поддаде. И икономическите убийци се върнаха през 90-те, но без успех.
Ако бяха успели още щеше да управлява. Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска и всичко друго което поиска, но не можаха, не постигнаха успех. Чакалите пак не успяха да го елиминират и пак изпратихме военните но този път довършихме работата и го ликвидирахме.
По време на това подписахме някои много изгодни строителни договори да изградим наново страната, която всъщност разрушихме. Което си е доста добра сделка, ако притежаваш големи строителни компании.
Ирак е пример за трите етапа. Икономическите убийцисе провалиха там. Чакалите се провалиха. Като крайна мярка военните влязоха. И по този начин ние наистина създадохме империя, но го направихме много, много деликатно. Това беше тайна.
