Така нареченото ново време започна с измама яхваща емоцията на тълпите и отприщеното им възмущение от изкривената и изродена форма на социализъм в който живяхме заради тези които ни управляваха и не спазиха клетвата положена на основание Конституция от 1947 год.

1.Конституцията обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г. е резултат от референдум  проведен на  8  септември  1946  г. Той    се  провежда  въз  основа  на закон ad  hoc /за случая/  Закон  за  допитване  до  народа  за  премахване  на  Монархията  и  провъзгласяване  на  Народна  република  и  за  свикване  на  Велико  народно  събрание  (обн.,  ДВ,  бр.  174  от  2  август  1946  г.).  Неговият  основен обект  е  формата  на  държавно  управление,  и  по-точно  замяната  на конституционната  монархия  с  народна  република.  Наред  с  това  се взема  решение  и  за  окончателно  лишаване  на  цар  Симеон  II  и Сакскобургготската  династия  от  лични  и  имуществени  права  и титли,  свързани  с  българския  престол.  Референдумът  завършва  с приемане  на  републиканската  форма  на  управление,  за  което  са гласували 95.63% от лицата с право на глас.

2. Второ всенародно решение изразяващо се в прилагане на пряка демокрация, чрез налагане на властта на суверена е израз на състоялото се реално пряко участие в избор на върховен закон чрез проведения при всенародно гласуване - референдум - на 16 май 1971 г. който е провъзгласен от Пето Народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено заседание, състояло се на 18 май 1971 г. Това е и последната Конституция на Народна Република България избрана чрез национален общонароден референдум.

Извършването  на референдума  е  на  базата  на  закон,  приет  за  конкретния  случай.  Това  е  Законът  за  произвеждане  на  референдум  за  приемане на  нова  Конституция  на  Народна  република  България  (обн.,  ДВ, бр.  36  от  1971  г.).  Този  референдум,  както  става  ясно  от  заглавието на уреждащия го нормативен акт, е свързан с приемането на третата  българска  и  втора  социалистическа  конституция  на  страната.  Предхожда  се  от  период  на  всенародно  обсъждане.  Конституцията  е  одобрена  с  мнозинство  от  99.66%,  при  участието  на 99.70% от гласоподавателите.

Не обсъждаме тук въпроса доколко суверенът е могъл да изрази свободна воля и доколко тя е повлияна от емоции и въжделения за светло бъдеще. Факт е, че дори тогавашният режим осигури тази възможност, като действително се проведе всенародно гласуване.

През  1983  г.  се  приема  Закон  за  допитването  до  народа  (обн.,ДВ,  бр. 28  от  8  април  1983  г.,  отм., бр. 44 от 12.06.2009 г. ),  както  и Указ  № 1791  (обн., ДВ,  бр.  48  от  21  юни  1983  г.,  отм.) за  неговото  прилагане. Те  за първи път уреждат по обхватен и траен начин институтите на пряката  демокрация в страната ни и  процедурата  за  тяхното  осъществяване,  при  това  както  на  национално,  така  и  на  местно  ниво.  Законът  систематизира  формите  за  допитване  до  народа  в  два  основни  вида  -  обсъждане  и  референдум.  Той  постулира,  че  референдумите  биват народни,  местни  и  общи  събрания  на  населението.  Това,  което прави  впечатление,  е,  че  националните  референдуми  се  определят с  понятието  „народни“,  а  общото  събрание  на  населението  се  квалифицира  като  разновидност  на  референдума.  Логиката  на  законодателя  е,  че  основната  разлика  между  обсъждането,  от  една  страна,  и  народния  и  местния  референдум,  както  и  общото  събрание на населението, от друга, се крие в това дали се касае единствено за  консултативни  институти,  или  за  такива,  пораждащи  императивни правни последици.

3. На 15.12.1989 г. обаче, на „основание” „Декларация на НС” нямаща характер на нормативен акт или акт изразяващ волята на суверена на основание Закона за нормативните актове Обн., ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г. Със същата декларация е направено предложение за отмяна само на ал. 2 и 3 на чл. 1 от Конституцията на Народна Република България. Народното събрание одобрява внесените от „парламентарните групи” на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз предложения за отменяне на ал. 2 и 3 на чл. 1 от Конституцията на Народна република България, като ги оценяват като важна крачка по пътя на утвърждаването на политическия плурализъм и изграждането на демократична правова държава. В съответствие с ал. 2 на чл. 143 от Конституцията на Народна република България, който постановява минимален срок от един месец за обсъждане на законопроект за нейното изменяне, Народното събрание решава да приеме тези изменения на следващата си сесия, която ще се състои през м. януари 1990 г.

Конституцията на Народна република България обаче не позволява по този начин да се внасят промени в Конституцията, тъй като на основание чл.2 от основния закон, в Народна Република България цялата власт произтича от народа и цялата власт принадлежи на народа, а на основание чл.2, ал.2 Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи - Народно събрание и народни съвети - или непосредствено.

Дори разпоредбите на чл.143 то Конституцията от 1971 год. не е противопоставима на този основен и неоспорим принцип, че: цялата власт произтича от народа и цялата власт принадлежи на народа.

Ако на основание чл.143 то Конституцията от 1971 год. същата може да бъде изменена или приета нова по предложение на Държавния съвет, правителството или най-малко една четвърт от народните представители, то независимо дали Държавния съвет, правителството или народни представители са налице или не поради разпускане или други причини, цялата власт произтича и принадлежи само на народа.

Към дата 15.12.1989 г. няма нито една легитимно избрана и регистрирана политическа партия излъчена от народа нито проведено всенародно допитване или насрочен референдум за това.

Следва изменение не само на ал.2 и 3 на чл.1 от Конституцията на Народна Република България.

В сегашната Конституция е променен текста на ал.2 на чл.1 от „властта произтича и принадлежи на народа, на „властта произтича от народа”. Тоест властта произтича, но не принадлежи на народа, веднъж народа излъчил свои представители няма право да ги смени.

Всъщност с изменението на Конституцията от 1971 г. бр. 94 от 23.11.1990 г. в чл.2, това е пропуснато и остава израза – „В Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа”, като се премахва само думата Народна.

В Констгитуцията от 1971 год. не бе променена разпоредбата на чл.2, ал.2 според която Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи - Народно събрание и народни съвети - или непосредствено.

В сегашната Конституция израза „или непосредствено” е премахнат.

Някой реши, че народът не може да осъществява непосредствена власт и взема непосредствени решения за управлението на страната, тоест отнето му е правото на бъде суверен.

В най-ново време е приет Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Обн., ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г., който е позор и подигравка с българският народ. На основание чл.9, ал.2 и следващите от закона изрично е отнето правото на суверена да гласува и взема решения по най-важните въпроси на държавно управление. Например чрез национален референдум не могат да се решават въпроси: от компетентността на Великото Народно събрание, а на основание чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа, но както посочихме тя вече не принадлежи на народа. Суверенът няма право да взема решения и по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията. Това са най-важните разпоредби от основният закон уреждащи упражняването на власт за управлението на държавата, а както вече посочихме - основен закон приет без участието на суверена. Суверенът няма право и да взема решения за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски, като че ли не го засягат. Суверенът няма право да взема каквото и да е отношение по въпроси свързани с държавния бюджет и следователно за икономическото и финансово състояние на страната. Суверенът няма право да взема отношение и относно правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание, което е резултат от произтичащата от народа власт, но както посочихме, власт вече непринадлежаща на народа, а на Народното събрание ! Суверенът няма право да взема каквото и да било отношение на референдум като обсъжда в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.

Очевидно е засилен  контрола  на  Народното  събрание  и върху  провеждането  на  национални  референдуми  и  потенциално  може  да  ги  обезсмисли, предоставяйки  за  непосредствено  решаване  от  народа  на  несъществени въпроси.

Видно е, че порочността по приемане на основният ни закон не може да бъде санирана, поради наличието на основни пороци в извършените промени в Конституция от 1971 год, без прякото участие на суверена. Няма спор в правната доктрина, че въз основа на недействително, порочно или нищожно основание не може да бъде издаден, приет или въведен в действие друг акт, който от своя страна да не страда от същите тези пороци. Опорочената воля на лице, орган или суверен в приемането, утвърждаването и прилагането на актове, води след себе си и порок в издаваните въз основа на този акт законови и подзаконови нормативни актове.

При сравнителен анализ на Конституцията от 18.05.1971 г., която е приета чрез всенародно гласуване - референдум - на 16 май 1971 г. и е провъзгласена от Пето Народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено заседание, състояло се на 18 май 1971 г. и анализ на нелегитимните изменения на Конституцията от 18.05.1971 год. осъществени  през 1990 год. без участието на суверена.

Следва да се обърне внимание и че след измененията на 10.04.1990 год. в ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) е изменен текста само в частта Конституция на Република България, като думата Народна е премахната. В останалата си част:

”Президиумът на Пето Народно събрание осъществява правомощията на Държавния съвет до избирането на Държавен съвет от следващото Народно събрание. Настоящата Конституция на Република България е приета чрез всенародно гласуване - референдум - на 16 май 1971 г. и е провъзгласена от Пето Народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено заседание, състояло се на 18 май 1971 г.”тоест декларацията, че основният закон е приет от народа/суверена остава.

Извършено е изменение на волята на народа ясно изразена на 18 май 1971 г. Волята на суверена е изменена на дата 19.01.1990 г. в която е осъществено първото изменение на Конституцията, като лицата са се посочили сами в Декларацията на НС от 15.12.1989 г., с която решават без учредена власт от народа, да изменят само чл.1, ал.2 и 3 на Конституцията, като отново без решение на суверена изменят в последствие и други разпоредби на Конституцията лишаващи същият този суверен от основното му право – да бъде суверен.

Първите изменения на Конституцията се осъществяват със Закона за изменение на Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 39 от 1971 г.), който закон е обнародван в ДВ, бр. 6 от 19.01.1990 г. § 1. Алинеи 2 и 3 на чл. 1 се отменят. § 2. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Държавния съвет. Законът е приет от 9-то Народно събрание на 15.01.1990 г., подпечатан е с официалния печат на Народното събрание и е обнародван в ДВ с Указ № 89 на Президента на републиката от 16.01.1990 г.

В последствие в най-новата ни Конституция отпадат и разпоредби като тази в чл.4, от Конституцията от 1971 год. че Главните насоки в развитието на държавата са: постоянно разширяване на демокрацията и развитие на местното самоуправление; усъвършенствуване на организацията и дейността на държавните органи; засилване на народния контрол върху работата на държавните органи.

Забележете, че към този момент на така наречени „бурни промени” българският народ упражни властта си за сваляне на едно изродено и престъпно управление, но тогава и сега все още не е изразил волята си за промяна в Конституцията от 1971 год, тъй като цялата власт произтича от него и му принадлежи като основополагащ принцип и никоя друга норма не може да му противоречи.

В новата Конституция от 13.07.1991 год., принципа за засилване на народния контрол е заменен с израза - Република България е правова държава ! Права разписвани от народното събрание без народът да може да упражни ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, тоест КОНТРОЛ.

Поробването на българския народ се състои именно в премахването на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която е израз на волята и единовластието на суверена.

Че какво му беше лошото на принципа и целта разписани на всенародния референдум от същият този народ в Конституцията от 1971 год. за засилване на народния контрол !???? Лошото за тогавашните и сегашните политици е, че засилване на народния контрол е синоним и израз на засилване на пряката демокрация.

Няма да правим подробен анализ на всички различия между Конституцията от 1971 год. и сега действащата. По задълбоченият анализ ще доведе и до по ужясяващи изводи.

Всъщност няма нужда да спорим и изследваме факта, че БКП е нелигитимно избрана партия според Решение от 26.03.1992 г. на ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД, 13 със­тав, ГРАЖ­ДАН­С­КА ко­ле­гия взето в пуб­лич­но­то си за­се­да­ние на два­де­се­ти март през 1992 годинав по гр. де­ло № 4013 по опи­са за 1991 год. постановено от почтен юрист и прокурор, като в последствие решението е отменено.

Мотивите на решениято са посочени в приложение.[1]

Решението е отменено с неюридически аргументи, а отмяната е потвърдена и от Върховен съд на Р.България. Почтеният юрист повел тази неуспешна битка е проф.Янко Янков.

Всъщност оказва се според българският Върховен съд, че БСП е действителният правоприемник на БКП.

При това положение на основание Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен Обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г. , БСП в качеството си на правоприемник на престъпната партия БКП, се легитимира сама по себе си, като престъпна организация с променено наименование.

Според Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за: 1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация; 2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи; 3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд"; 4. моралния и икономическия упадък на държавата; 5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха; 6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост; 7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи; 8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението; 9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия; 10. безогледното унищожаване на природата.

            Всички изброени в закона декларативно признати действия с изключение на точка 3 – та не се ли отнасят по-скоро за настоящата действителност ?

            Всички те не са ли типични за сегашното управление ?

            С посоченият закон осъдиха сами себе си, като описаните по-горе пороци във волята на суверена по приемане на Конституцията на Р.България, могат да бъдат поправени единствено и само от този комуто принадлежи суверенното право – самият суверен / народа.

            На основание чл. 4. от същият закон всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

СЛЕДОВАТЕЛНО ВСИЧКИ СЕГАШНИ И БЪДЕЩИ ДЕЙСТВИЯ НА СУВЕРЕНА НА ОСНОВАНИЕ чл.2, т.1,2,4,5,6,7,8,9,10 от ЗОКРБП, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението, чрез данъчен, административен, съдебен и икономически натиск;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата,

ЩЕ БЪДАТ СПРАВЕДЛИВИ, МОРАЛНО ОПРАВДАНИ И ДОСТОЙНИ ЗА ПОЧИТ НА ОСНОВАНИЕ чл.4 от същия закон.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1:

[1] Пре­дя­вен е иск от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес (ПЛК), с кой­то се ис­ка да бъ­де ус­та­но­ве­но, че спо­ред дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 г. Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то пра­вопри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це. Ище­цът твър­ди, че с Ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. на Со­фийс­ки град­­с­ки съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е до­пус­на­та про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­­то на впи­са­на­та с Оп­ре­де­ле­ние № 3312/5.09.1945 г. по ф.д. № 5 1945 г. в ре­гис­тъ­ра на съ­да Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти (БРП/к/) в Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (БКП), и от Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия в Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия (БСП). Пе­ти­ту­мът на ис­ко­ва­та мол­ба е уточ­нен в сми­съл да се при­е­ме за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, че не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то съ­ща­та ни­ко­га не е би­ла ре­гис­т­ри­ра­на по ус­та­но­ве­ния от за­ко­на ред и сле­до­ва­тел­но не е съ­щес­т­ву­ва­ла в прав­на­та дейс­т­ви­тел­ност.

От­вет­ни­кът Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия ос­пор­ва ис­ка ка­то про­це­су­а­л­но не­до­пус­тим по­ра­ди лип­са на пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му от стра­на на ище­ца, а съ­що та­ка и по ос­но­ва­ние. Въз­ра­зя­ва още, че на­и­ме­но­ва­ни­е­то Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия е впи­са­но съг­лас­но Ре­ше­ни­е­то по ф.д. № 1969/90 г. на СГС, Фир­ме­но от­де­ле­ние, и че ако са на­ли­це ня­как­ви не­дос­та­тъ­ци във връз­ка с ре­гис­тра­ци­я­та, те след­ва да се от­с­т­ра­нят по пред­ви­де­ни­те про­це­су­а­л­ни спо­со­би. Ище­цът не е ле­ги­ти­ми­ран и за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние. Всич­ки съ­деб­ни ак­то­ве, свър­за­ни с ре­гис­тра­ци­я­та, имат кон­с­ти­ту­и­тив­но дейс­т­вие, ко­е­то се про­я­вя­ва в пъл­но­мо­щи­я­та на юри­ди­чес­ко­то ли­це от мо­мен­та, в кой­то то за­поч­ва да уп­раж­ня­ва дей­ност­та си.

Про­ку­ро­рът, встъ­пил в про­це­са при ус­ло­ви­я­та на чл. 27 ал. 1 от ГПК, из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще, че ис­кът е до­пус­тим и ос­но­ва­те­лен, и ище­цът има пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му.

В де­ло­то е кон­с­ти­ту­и­ран ка­то тре­то ли­це-по­ма­гач на ище­ца Съю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия, кой­то под­дър­жа из­ця­ло пре­дя­ве­ния иск.

Съ­дът, след ка­то об­съ­ди съб­ра­ни­те по де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва, заед­но и по­о­т­дел­но, до­во­ди­те и въз­ра­же­ни­я­та на стра­ни­те, съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 188 ал. 1 от ГПК на­ми­ра за ус­та­но­ве­но от фак­ти­чес­ка и прав­на стра­на след­но­то:

С пис­ме­на мол­ба от 04.09.1945 г. пред­с­тав­ля­ва­щи­те БРП (к) са по­и­с­ка­ли впис­ва­не­то на пар­ти­я­та в осо­бе­ния ре­гис­тър на съ­да под гор­но­то име на ос­но­ва­ние чл. чл. 1 и 10 ЗЮЛ, тъй ка­то съг­лас­но На­ред­ба­та-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца БРП(к) е при­до­би­ла юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во от 18.09.1944 г., ко­га­то е за­поч­на­ло из­ли­за­не­то на пе­чат­ния ор­ган – в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“. Към мол­ба­та е при­ло­жен и Ус­тав, при­ет от VIII пле­нум на ЦК – 27.02. – 01.03.1945. С оп­ре­де­ле­ние № 3312/05.09.1945 г. по ф.д. 5/ 45 г. Со­фийс­ки об­лас­тен съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е оп­ре­де­лил да се впи­ше в осо­бе­ния ре­гис­тър при съ­да сдру­же­ни­е­то с по­ли­ти­чес­ка цел – по­ли­ти­чес­ка пар­тия под име­то „Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти“ със се­да­ли­ще гр. Со­фия, с пар­ти­ен ор­ган в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ и пар­ти­ен цвят ви­не­но­чер­вен, пар­тий­на­та ем­б­ле­ма е пе­то­лъч­на звез­да със сърп и чук. На 18 до 25 де­кем­в­ри 1948 г. е про­ве­ден V Кон­г­рес на БРП(к), кой­то при­е­ма нов ус­тав, да­ва но­во на­и­ме­но­ва­ние на пар­ти­я­та, а имен­но Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и взе­ма дру­ги ре­ше­ния, свър­за­ни с вът­реш­но­по­ли­ти­чес­кия жи­вот на пар­ти­я­та. Гор­ни­те са офор­ме­ни в ре­зо­лю­ция на кон­гре­са, ка­то лип­с­ват дан­ни по фир­ме­но­то де­ло № 5/45 г. за впис­ва­не­то на оне­зи от тях, за ко­и­то за­ко­нът е пред­виж­дал то­ва. На съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. БРП(к) е при­зо­ва­на ка­то мо­ли­тел, ка­то при­зов­ка­та за нас­ро­че­но­то съ­деб­но за­се­да­ние е по­лу­че­на на 29.01.1953 г. Във фир­ме­но­то де­ло лип­с­ва про­то­кол от про­ве­де­но­то за­се­да­ние, как­то и как­ви­то и да би­ло дру­ги до­ку­мен­ти, свър­за­ни с не­го или при­чи­ни­те за нас­роч­ва­не­то му. По­ра­ди то­ва от та­зи при­зов­ка не мо­гат да се нап­ра­вят ни­как­ви пре­ки из­во­ди, свър­за­ни с юри­ди­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не на БРП(к) и БКП. По по­вод мол­ба от 04.04.1990 г. на Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет на БСП е об­ра­зу­ва­но фир­ме­но де­ло № 1969/90 г. на СГС – Фир­ме­но от­де­ле­ние. В мол­ба­та има ис­ка­не за от­ра­зя­ва­не на но­во­то име, ко­е­то съг­лас­но про­ве­де­ния вът­реш­но­пар­ти­ен ре­фе­рен­дум ще но­си за вбъ­де­ще пар­ти­я­та, а съ­що та­ка за от­ра­зя­ва­не за пре­циз­ност нас­тъ­пи­ла­та през 1948 г. на V кон­г­рес на пар­ти­я­та про­мя­на на име­то от Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ко­е­то ре­ше­ние на кон­г­ре­са е ши­ро­ко ог­ла­се­но, но не е на­не­се­но в ре­гис­тъ­ра. С ре­ше­ние № 1/10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. СГС – фир­ме­но от­де­ле­ние, е ре­гис­т­ри­рал про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет.

То­ва пре­ми­на­ва­не от БРП(к) към БКП и след то­ва към БСП по­каз­ва, че имен­но БСП е ле­ги­ти­ми­ра­ни­ят от­вет­ник по един иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко ли­це, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то ре­ше­ни­е­то на СГС от 10.04.1990 г. по­каз­ва, че ако БКП е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки, то БСП е пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, за­що­то БКП во­ди юри­ди­чес­ко­то си съ­щес­т­ву­ва­не от про­мя­на­та с по­со­че­но­то ре­ше­ние.

По от­но­ше­ние пра­во­то да се ис­ка ус­та­но­вя­ва­не­то на съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, сре­щу про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ко­я­то въз­ра­зя­ва от­вет­ни­кът, след­ва да се от­го­во­ри на два въп­ро­са. Пър­во, до­пус­тим ли е иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП, ко­я­то, ако е съ­щес­т­ву­ва­ла, е би­ла ед­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Или всъщ­ност се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние, ко­е­то е до­пус­ти­мо са­мо в пред­ви­де­ни­те от за­ко­на слу­чаи – чл. 97, ал. 3 ГПК, в как­ва­то на­со­ка са въз­ра­же­ни­я­та на от­вет­ни­ка. Иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е до­пус­тим, за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на един пра­вен су­бект – юри­ди­чес­ко ли­це. Юри­ди­чес­ко­то ли­це е пер­со­ни­фи­ци­ра­на сис­те­ма от от­но­ше­ния. Та­ко­ва е вся­ко сдру­же­ние, ко­е­то по­лу­ча­ва прав­но би­тие бла­го­да­ре­ние на прав­ния ред и ус­та­но­ве­ни­те от не­го пред­пос­тав­ки и ко­е­то, за да има юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не, след­ва да при­те­жа­ва ос­вен ма­те­ри­а­л­ния (со­ци­а­лния) еле­мент, съ­що та­ка и фор­мал­ния еле­мент – уч­ре­дя­ва­не. По то­ва се от­ли­ча­ват юри­ди­чес­ки­те ли­ца от со­ци­а­л­ни­те да­де­нос­ти, ко­и­то ня­мат та­ко­ва ка­чес­т­во. Би мог­ло да съ­щес­т­ву­ват со­ци­а­л­ни да­де­нос­ти, вкл. обе­ди­не­ния на съ­миш­ле­ни­ци за пос­ти­га­не на оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки це­ли, но ако те не са фор­ма­ли­зи­ра­ни, не са юри­ди­чес­ки уч­ре­де­ни, не са пра­вен су­бект, не би­ха мог­ли да бъ­дат приз­на­ти за пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел по сми­съ­ла на за­ко­на. За­ко­нът изис­к­ва ос­но­ва­ние, уч­ре­ди­те­лен фак­ти­чес­ки със­тав, за да съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це. Не би мог­ло да се раз­къс­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це от ос­но­ва­ни­е­то, от фак­ти­чес­кия със­тав, от кой­то то въз­ник­ва. Не ста­ва ду­ма за ус­та­но­вя­ва­не­то на фак­та, а за раз­к­ри­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­то, на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, на сис­те­ма­та от пра­во­о­т­но­ше­ния въз ос­но­ва на пра­во­по­раж­да­щи­те ги фак­ти. В то­зи сми­съл от фак­та на уч­ре­дя­ва­не­то про­и­з­ти­ча и пра­во­су­бек­т­ност­та ка­то осо­бе­но пър­вич­но су­бек­тив­но пра­во, ко­е­то ха­рак­те­ри­зи­ра юри­ди­чес­ко­то ли­це ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Без­с­пор­но пра­во­по­раж­да­щи­те прав­ния су­бект фак­ти са фак­ти с прав­но зна­че­ние, за­що­то в сво­я­та съв­куп­ност ка­то фак­ти­чес­ки със­тав по­раж­дат прав­ния су­бект, но те са и част от ос­но­ва­ни­е­то на ис­ка за съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, респ. съв­куп­ност­та от пра­во­о­т­но­ше­ния. Тряб­ва да бъ­де ус­та­но­ве­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­кия факт и ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи­те го бе­ле­зи, за да се ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то на прав­ния су­бект. За­то­ва, ко­га­то се от­ри­ча съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но юри­ди­чес­ко ли­це, не ста­ва ду­ма за факт, а за ком­п­лекс от пра­ва, прав­ни ка­чес­т­ва, ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи и от­но­ше­ния, т.е. прав­ни­ят су­бект, и то­зи, кой­то твър­ди, че съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це, след­ва да ус­та­но­ви пра­во­по­раж­да­щи­те ос­но­ва­ния. Ня­ма ли за­вър­шен фак­ти­чес­ки със­тав с ре­гис­т­ра­ция, ко­га­то та­ка­ва се изис­к­ва, ня­ма и юри­ди­чес­ко ли­це. От­не­се­но към про­цес­ния слу­чай, не са ли из­пъл­не­ни всич­ки еле­мен­ти на фак­ти­чес­кия със­тав, ня­ма пар­тия ка­то пра­вен су­бект. С ог­лед го­ре­и­з­ло­же­но­то ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на пар­тия е иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК.

Вто­ри­ят въп­рос е свър­зан с ак­тив­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ище­ца. Це­ли се ус­та­но­вя­ва­не­то не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, ко­е­то има по­ли­ти­чес­ки це­ли, за­да­ча и дей­ност, осъ­щес­т­вя­ва­ни в ця­лос­т­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на стра­на­та за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме. До­кол­ко­то ста­ва ду­ма за оп­ре­де­ле­на сфе­ра на об­щес­т­ве­ния жи­вот, в ко­я­то се сре­щат раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки от­но­ше­ния и ин­те­ре­си, и вся­ка пар­тия за­е­ма оп­ре­де­ле­но по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, то вся­ка дру­га пар­тия има пра­вен ин­те­рес да ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на дру­га пар­тия. За­що­то то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во реф­лек­ти­ра вър­ху по­ли­ти­чес­ки­те въз­мож­нос­ти, по­ло­же­ние, по­ве­де­ние и дей­ност на пар­ти­я­та, на ней­ни­те от­но­ше­ния с дру­ги пар­тии, ли­ца и с дър­жа­ва­та. Сре­ща­та и про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ин­те­ре­си и пра­ва е в ед­на об­ща по­ли­ти­чес­ка сфе­ра, къ­де­то аб­со­лют­но­то пра­во на все­ки – прав­ния су­бект ка­то та­къв, се сблъс­к­ва с аб­со­лют­но­то пра­во на всич­ки ос­та­на­ли. След ка­то ня­ма ог­ра­ни­че­ние да се ус­та­но­вя­ва ста­ту­сът, т.е. прав­но­то съ­щес­т­ву­ва­не с кон­к­рет­ни­те ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи за вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия и из­рич­но не е пред­ви­де­но ог­ра­ни­че­ние за про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция, за раз­ли­ка от прав­ни­те су­бек­ти – фи­зи­чес­ки ли­ца, ис­кът мо­же да бъ­де пре­дя­вен от вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия. То­ва е из­раз на по­ли­ти­чес­кия плу­ра­ли­зъм, прог­ла­сен в чл. 11, ал. 1 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Бъл­га­рия, и ре­а­л­но­то му осъ­щес­т­вя­ва­не мно­го­пар­тий­на сис­те­ма пред­по­ла­га вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то при рав­ни ус­ло­вия на всич­ки юри­ди­чес­ки съ­щес­т­ву­ва­щи пар­тии. То­зи общ из­вод се под­к­ре­пя от чл. 13 от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, кой­то ус­та­но­вя­ва за всич­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии рав­ни пра­ва за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП и пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на БСП вли­яят вър­ху по­ло­же­ни­е­то на всич­ки ос­та­на­ли пар­тии с ог­лед ре­сур­си, елек­то­рат и дру­ги.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния съ­дът при­е­ма, че ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП е про­це­су­а­л­но до­пус­тим и ище­цът ПЛК е ак­тив­но ле­ги­ти­ми­ран да го пре­дя­ви. Съ­дът не въз­п­ри­е­ма оба­че по­зо­ва­ва­не­то от стра­на на ище­ца на чл. 45 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, тъй ка­то гор­но­то – съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект ста­ва по спе­ци­а­лен ред и при на­ли­чи­е­то на про­це­су­а­л­ни­те пред­пос­тав­ки, ус­та­но­ве­ни в ГПК.

От­го­во­рът на въп­ро­са, да­ли е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки БКП, е свър­зан с ус­та­но­вя­ва­не на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, да­ли тя е въз­ник­на­ла юри­ди­чес­ки при спаз­ва­не на изис­ку­е­ми­те от за­ко­на пред­пос­тав­ки. За да въз­ник­не юри­ди­чес­ко­то ли­це на пар­ти­я­та ка­то осо­бен вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, е не­о­б­хо­ди­мо осъ­щес­т­вя­ва­не­то на уч­ре­ди­тел­ния фак­ти­чес­ки със­тав. Към мо­мен­та на съз­да­ва­не­то на БРП(к) е дейс­т­ву­вал За­ко­нът за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 13/33 г.) с из­ме­не­ни­е­то му с На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 41/45 г.). В но­ва­та али­нея 2 на чл. 1 от ЗЮЛ е пред­ви­ден осо­бен ред за при­до­би­ва­не на юри­ди­чес­ка лич­ност от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии на­ред с об­щия ус­та­но­вен в чл. 9–12 от ЗЮЛ, а имен­но юри­ди­чес­ка­та лич­ност въз­ник­ва по пра­во от де­ня, в кой­то пар­ти­я­та е за­поч­на­ла из­да­ва­не­то на свой пе­ча­тен ор­ган. Впис­ва­не­то ка­то еле­мент от фак­ти­чес­кия със­тав ос­та­ва ка­то изис­к­ва­не и в две­те хи­по­те­зи и се осъ­щес­т­вя­ва съг­лас­но чл. 10 и сл. от ЗЮЛ. Про­ме­ня се са­мо не­го­во­то дейс­т­вие – за пар­ти­и­те, при­до­би­ва­щи юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во, то има дек­ла­ра­тив­но дейс­т­вие, а за ос­та­на­ли­те за­паз­ва кон­с­ти­ту­тив­ния си ха­рак­тер. Вид­но от при­е­то­то ка­то до­ка­за­тел­с­т­во по де­ло­то ф.д. 5/45 г. БРП(к) е по­и­с­ка­ла впис­ва­не на ос­но­ва­ние чл. 10 от ЗЮЛ и стра­ни­те не спо­рят от­нос­но ней­но­то юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не. През ме­сец де­кем­в­ри 1948 г. Пе­ти­ят кон­г­рес на БРП(к) ре­ша­ва пар­ти­я­та да се пре­и­ме­ну­ва в БКП, съ­о­т­вет­но да про­ме­ни ус­та­ва є. То­ва из­ме­не­ние е съ­щес­т­ве­но. Ка­сае се за нов ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ращ бе­лег в ста­ту­та на юри­ди­чес­ко­то об­ра­зу­ва­ние и за да по­ро­ди прав­но дейс­т­вие, е след­ва­ло да бъ­де впи­са­но. ЗЮЛ не е пред­ви­дил срок, в кой­то да се по­и­с­ка и из­вър­ши гор­но­то. То­ва ви­на­ги е до­пус­ти­мо и би по­ро­ди­ло дейс­т­вие за вбъ­де­ще. Мог­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши до вли­за­не­то в си­ла на ЗЛС – 09.09.1949 г., съгл. чл. 165 от пре­ход­ни­те раз­по­ред­би на ЗЛС, от­ме­нил из­ця­ло ЗЮЛ, но вид­но от ф.д. 5/45 г. то­ва не е сто­ре­но. Чл. 157 ЗЛС пос­та­но­вя­ва, че сдру­же­ния, при­до­би­ли ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ки ли­ца пре­ди вли­за­не­то в си­ла на то­зи за­кон, за­паз­ват то­ва си ка­чес­т­во. БКП оба­че, по из­ло­же­ни­те по-го­ре съ­о­б­ра­же­ния, не е при­до­би­ла юри­ди­чес­ко ли­це. След­ва­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши по ре­да на чл. 134 и сл. ЗЛС. То­ва не е сто­ре­но до 04.04.1990 г., ко­га­то Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП е по­и­с­ка­ло от­ра­зя­ва­не на нас­тъ­пи­ли­те ве­че про­ме­ни в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та. Не­що по­ве­че, ЗЛС из­рич­но пред­виж­да кон­с­ти­ту­тив­но­то дейс­т­вие на впис­ва­не­то за по­раж­да­не юри­ди­чес­ко­то дейс­т­вие на про­мя­на­та. От тек­с­та на ЗЛС, кой­то не ус­та­но­вя­ва ни­как­ви из­к­лю­че­ния от то­ва изис­к­ва­не с ог­лед юри­ди­чес­ка­та им ре­ле­ван­т­ност след­ва, че чл. 137 ЗЛС се при­ла­га за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, вкл. и БКП. Един­с­т­ве­но­то от­к­ло­не­ние, ко­е­то до­пус­ка за­ко­нът по от­но­ше­ние на пар­тии­те, е оно­ва, по­со­че­но в чл. 143, изр. 2 ЗЛС и е свър­за­но с над­зо­ра от дър­жа­вен ор­ган вър­ху тях. То има оба­че из­к­лю­чи­те­лен ха­рак­тер и по ар­гу­мент на про­тив­но­то не за­ся­га ни­то ре­гис­т­ра­ци­я­та, ни­то ней­ни­те прав­ни пос­ле­ди­ци. Още по­ве­че, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1947 г. не пра­ви ни­как­во раз­г­ра­ни­че­ние меж­ду пар­тии и дру­ги сдру­же­ния, а прог­ла­ся­ва пра­во­то на граж­да­ни­те на сдру­жа­ва­не – чл. 87 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Та­ка пос­тъп­ва и Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г., ко­я­то, въп­ре­ки че въз­ди­га в кон­с­ти­ту­ци­о­нен прин­цип ръ­ко­вод­на­та ро­ля на БКП, в чл. 52 приз­на­ва пра­во­то на граж­да­ни­те да об­ра­зу­ват ор­га­ни­за­ции с по­ли­ти­чес­ки, про­фе­си­о­нал­ни, кул­тур­ни, ху­до­жес­т­ве­ни, на­у­ч­ни, ре­ли­ги­о­з­ни и дру­ги нес­то­пан­с­ки це­ли. От всич­ко из­ло­же­но дотук след­ва, че ре­дът, ус­та­но­вен в ЗЮЛ и от­ме­ни­лия го ЗЛС, се е от­на­сял и до пар­ти­и­те ка­то вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Ар­гу­мент в та­зи на­со­ка е об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че на съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. по ф.д. 5 45 г. е при­зо­ван БРП(к), а не БКП, ма­кар че са из­ми­на­ли пет го­ди­ни от Пе­тия кон­г­рес. През ме­сец ап­рил 1990 г. по ф.д. 1969/90 г. мо­ли­те­лят, Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП, е по­и­с­ка­л впис­ва­не на на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, по­зо­ва­вай­ки се на ре­ше­ни­е­то на Пе­тия кон­г­рес, ко­е­то е ши­ро­ко ог­ла­се­но. Ед­ва с вли­за­не­то в си­ла на ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по гор­но­то фир­ме­но де­ло и из­вър­ше­но­то въз ос­но­ва на не­го впис­ва­не про­мя­на­та в прав­ния ста­тус до­би­ва юри­ди­чес­ко би­тие, и то в рам­ки­те на съ­деб­но­то ре­ше­ние, тъй ка­то в не­го един­с­т­ве­но е ре­гис­т­ри­ра­на про­мя­на­та от БРП(к) в БКП. В дейс­т­ви­тел­ност по­ра­ди лип­са­та на юри­ди­чес­ки ре­ле­ван­т­на про­мя­на от БРП(к) в БКП, БСП не ста­ва пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, тъй ка­то в прав­ния мир не е съ­щес­т­ву­ва­ло юри­ди­чес­ко ли­це БКП и ре­ше­ни­е­то вли­за в си­ла ед­нов­ре­мен­но и за две­те про­ме­ни. Ос­вен то­ва по ф.д. 5/45 г. не са пред­с­та­ве­ни ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва, свър­за­ни с про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, а имен­но Ус­тав и пред­с­та­ви­тел­с­т­во – чл. 137 и чл. 138 ЗЛС във връз­ка с чл. 134 ЗЛС. По­ра­ди то­ва из­вър­ше­но­то впис­ва­не на БКП не во­ди до ней­но­то уч­ре­дя­ва­не ка­то пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Гор­но­то не оз­на­ча­ва, че БКП ка­то со­ци­а­л­на да­де­ност не е съ­щес­т­ву­ва­ла след Пе­тия кон­г­рес на БРП(к). Ней­но­то фак­ти­чес­ко, со­ци­а­л­но, по­ли­ти­чес­ко и идей­но мяс­то е но­то­рен факт, а дей­ност­та є е с пос­ле­ди­ци, из­вес­т­ни на ця­ло­то об­щес­т­во, по­ра­ди ко­е­то е неп­ри­ло­жим чл. 137, ал. 2 ЗЛС – про­ме­ни­те, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, мо­гат да бъ­дат про­ти­во­пос­та­ве­ни на ця­ло­то об­щес­т­во – фи­зи­чес­ки, юри­ди­чес­ки ли­ца, дър­жа­ва­та, до­кол­ко­то са ши­ро­ко ог­ла­ся­ва­ни и из­вес­т­ни. То­ва се от­на­ся не са­мо до про­ме­ни­те, из­вър­ше­ни на Пе­тия кон­г­рес­ на БКП(к), но и до всич­ки та­ки­ва, нап­ра­ве­ни до XIV кон­г­рес.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния ис­кът се явя­ва ос­но­ва­те­лен и до­ка­зан. Пред­вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ище­цът пре­тен­ди­ра ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП ка­то пра­вен су­бект до 10.04.1990 г., ис­кът след­ва да бъ­де ува­жен та­ка, как­то е пре­дя­вен, тъй ка­то в про­ти­вен слу­чай съ­дът ще се про­и­з­не­се свръх пе­ти­тум.

Во­дим от гор­но­то, СЪ­ДЪТ

Р Е Ш И:

Приз­на­ва за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, че по дейс­т­ву­ва­що­то до 10.04.1990 г. за­ко­но­да­тел­с­т­во Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то юри­ди­чес­ки пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, пар­тия, на ос­но­ва­ние чл. 97, ал. 1 от Граж­дан­с­ко-про­це­су­а­л­ния ко­декс на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то е пос­та­но­ве­но при учас­тие на тре­то ли­це – по­ма­гач, Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то мо­же да се об­жал­ва в се­дем­д­не­вен срок от съ­о­б­ще­ни­е­то до стра­ни­те, че ре­ше­ни­е­то с мо­ти­ви­те е из­гот­ве­но, пред Со­фийс­ки град­с­ки съд.Районен съдия: (п)Ж. Ко­ми­това