Паулина Нойдинг, The Spectator

Януари беше особено изпълнен с насилие месец в Швеция. 63-годишен мъж беше убит в Стокхолм от ръчна граната на улицата. Холандски студент на обмен бе улучен от рикоширал куршум по време на показно убийство в пицария в Упсала. В Гьотеборг ръчна граната беше хвърлена през прозореца на апартамент и се взриви в кухнята – в същия имигрантски квартал, в който 8-годишно британско дете бе убито също от ръчна граната преди две години. В Малмьо пък ръчна граната бе хвърлена по полицейско управление и избухна отвън. Не може да се каже, че досега годината е била особено щастлива.

За шведите, това вече е станало рутина. Огнестрелните инциденти се увеличават, все повече повече убийства се случват посред бял ден и без притеснение от свидетелите. В последните девет години, убийствата и опитите за убийство с огнестрелни оръжия почти се е удвоил. Според шведската полиция, нападенията с ръчни гранати (които не бяха познати за хората допреди няколко години) нямат аналог в мирния свят.

Ръчните гранати, известни още като „ябълки“ в криминалните среди, се внасят в Швеция от бивша Югославия. Създаденият след войните на Балканите черен пазар за оръжие изобилства от тях, което доста сваля цената им, а освен това понякога продавачите ги раздават безплатно след голяма покупка на пушки или автомати. Полицията в Стокхолм изчисли средната им цена: за по-малко от 1000 евро можеш да си купиш пет автомата с муниции, които вървят в комплект с шейсет и четири ръчни гранати. Те разбира се, могат да бъдат препродадени. Цената, на която вървят по улиците на Швеция е около сто и десет евро.

Тъй като експлозивите не са оръжия подходящи за съхранение у дома, престъпниците най-често ги използват веднага след като се сдобият с тях. Заради това полицията описва тези нападения с гранати като „тенденция“ сред престъпните групировки в Швеция.

Въпреки всичко това, за шведските органи на реда продължава да е трудно да бъдат откровени за случващото се. Добре познат факт е, че повечето членове на групировките идват от имигрантски семейства, както и че проблемите се засилват, особено в райони, които полицията внимателно нарича „уязвими зони“. По този начин войните между различни банди непрестанно напомнят за провалилата се имиграционна политика на Швеция, както и провалилите се опити за интеграция на новодошлите. Това се превръща в сериозен проблем за правителството, дори и за опозицията, при това в страна, която се хвали със своята хуманност. Въпреки всичко, политиците в правителството и опозицията изглежда най-вече мислят за насилието в имигрантските квартали като за пиар проблем, заплаха за имиджа на Швеция – а решението е да се потулва.

Именно затова, Министерството на вътрешните работи добави страница на своя уебсайт, за да отрече твърдения които никой не е правил, че „заради високите нива на имиграция системата в Швеция е на ръба на колапс“. Никой не използва думата „колапс“, но притесненията около разпространилото се насилие са трудни за отричане и дори само едно поглеждане на вестника е достатъчно. Друга официална кампания твърди, че т.нар. „no-go zones” (квартали в които полицията не влиза) всъщност не представляват каквато и да е опасност. Опитайте се обаче да кажете това на оглавяващия съюза на парамедиците „Ambulansförbundet“ Гордън Гратидж. Той веднъж ми сподели, че на членове на екипа му не им е позволено да влизат в някои шведски квартали без полицейски патрул.

Пред същия проблем са изправени и пожарните отряди. През ноември около петдесет коли бяха подпалени в гараж, намиращ се в имигрантски район в Упсала. Въпреки неколкократните обаждания от граждани за спешна помощ, на пожарната й трябваха три часа преди да се появи, при това в съпровод от полиция с екипировка за бунтове и въоръжена с автомати.

Парамедици и пожарникари не са единствените обаче, които са принудени да взимат предпазни мерки преди да влизат в т.нар. „уязвими зони“. В стокхолмския квартал Тенста жителите вече месеци наред се радват на безплатен паркинг, тъй като района бе определен като твърде опасен за пътната полиция. Шведската държавна поща вече дълго време не предоставя услугите си в изпълнения с престъпност квартал в центъра на Малмьо. Немалко обществени библиотеки бяха принудени да намалят работните си часове, а някои дори да прекратят дейност заради многобройните случаи на тормоз от страна на банди от младежи.

След последните експлозии и стрелби, вицепремиерът и лидер на Зелената партия Изабел Льовин насочи гнева си към хората, позволили си да изразят безпокойство от нарастващата престъпност в Швеция. Как може който и да било да говори за хаос в Швеция, попита тя: „Истината е, че нашата страна представлява надежда за останалия демократичен свят.“ Тя искрено се гордее, че е начело на първото в света „феминистко правителство“, но си е поставила за цел да пренебрегва нарастващата престъпност, включително изнасилванията. Подобно отричане на реалността по принцип е присъщо за недемократични държави или разпадащи се страни.

Стратегията на правителството за справяне с ръста на престъпността е още по-неясна. В момента има амнистия за притежанието на оръжия, която позволява на престъпници да предадат оръжията си на полицията без да бъдат наказани и по този начин да се намали броя на оръжията на улицата. Правителството също така е планирало амнистия за притежанието на ръчни гранати, въпреки че не е съвсем ясно защо радикализирани членове на банди биха върнали своите експлозиви. Премиерът Стефан Льовен дори предложи да се изпрати армията, което от своя страна предизвика толкова силни реакции, че той бързо си върна думите назад. Той така и не поясни какво точно армията може да постигне, което полицията да не може.

Нерешителността на министър-председателя показва какво се случва когато не можеш да се справиш с интегрирането на имигрантите и вместо позволиш да се създаде ново общество вътре в обществото. Полицията не успява в задачата си да предпазва или да събира информация за тези нови общности, изпълнени с хора, които дори не владеят шведски език. Представители на шведската държава като парамедици, социални работници и дори библиотекари са посрещнати с агресия.

Това всичко предизвика криза на идентичността и в шведската полиция. Служителите й са се превърнали в обект на многобройни атаки, най-скорошната от които бе под формата на експлозия в южна Швеция близо до полицейски отдел. Напускащият национален шеф на полицията Дан Елиасон, се оплаква че разследванията стават много трудни, защото никой не иска да говори с полицията. Общественият договор между държавата и обществото, който позволява на гражданите да помагат на разследващите органи, не работи в районите в Швеция, в които полицията е разглеждана като враг.

Езикът, който използва от полицията обаче, издава съчувствие, а не враждебност. Полицейският управител Линда Щафа дори отбелязва, че хвърлянето на ръчни гранати представлява опасност и за извършителите, тъй като те самите се „подлагат на сериозен риск“ при хвърлянето им. Шефът на полицията в Стокхолм Ян Евенсон също подхожда състрадателно към престъпниците – „Тежко е да живееш като престъпник. Ние искаме да им помогнем да се избавят от този живот“. Този мек подход някога работеше доста успешно в Швеция, но обществото се е променило и органите на реда не са се приспособили към новите обстоятелства. Политическият елит дълго време смяташе, че цялата тази суматоха няма да повлияе на ежедневния живот на шведската средна класа.

Но изглежда, че това също се променя. В последните седмици деца от по-богатите квартали в Стокхолм са жертва на грабежи извършени от маскирани банди, за които се предполага, че пътуват от други части на града. Деветгодишни деца биват ограбвани и заплашвани с нож. Фурорът, който тези грабежи предизвикаха в последвалите седмици, също послужи като ясен индикатор колко дълбоко разделено етнически и класово шведското общество.

В имигрантския квартал в Гьотеборг още през 2014 година, учители от детски градини и занимални излязоха на улицата да протестират срещу насилието на организираните банди, които за няколко месеца бяха направили дузина улични стрелби, една от които в двора на начално училище. Те дори написаха писмо до гангстерите: „Нашите деца спряха да посещават детски градини, тъй като родителите им ги е страх. Страх ги е от вас. И когато децата идват тук, родителите им ни молят да ги държим вътре.“

Въпреки това, две години по-късно ръчна граната експлодира в апартамент в Генбург и погуби живота на 8-годишния Юсуф Варсаме. След убийството, един учител излезе със стряскащо изявление: „Смущаващо е да го признаем, но вече започваме да свикваме“. В подобни квартали това е трагичната реалност. Хората се приспособяват към насилието и то по начин, който шведската средна класа все още не е била принудена да изпита. Тя все още може да си позволи да гледа философски на имиграцията и нарастващата престъпност и да ги пренебрегва, надявайки се да изчезнат. Можем спокойно да заявим, че това досега не сработва. Дали обаче политическата класа в Швеция е способна да намери по-ефективно решение на проблема, представлява друг въпрос.

Източник: 5corners.eu

МЕЖДУНАРОДНИ МЕРКИ НУЖНИ ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА МИЛИОНИТЕ АРАБСКИ, АФРИКАНСКИ И АЗИАТСКИ МИГРАНТИ НАХЛУВАЩИ БЕЗКОНТРОЛНО В ЕВРОПА

Поради това, че умишлено подготвяните и изпращани от турските служби в Европа милиони емигранти вече заплашват не само сигурността и икономиката на европейските държави, а и застрашават тяхното обществено устройство, социална система, финанси и съществуване и ще доведат да етно-религиозна асимилация на европейските народи, е нужно спешно да се приемат и реализират от всички европейски държави следните мерки:

Мерки, разработени от щаба на Воински съюз "Васил Левски" и БНД "Шипка" България:

- Изграждане на информационно разузнавателни мрежи в лагерите за да може оперативно и изпреварващо да се реагира на всяка възникваща заплаха или конфликтна ситуация;

- Вербуване на полеви агенти сред емигрантските общности и внедряването им в средите на радикалните ислямисти и в клетките на Ислямска държава в Европа за да могат да бъдат неутрализирани изпреварващо и още преди да са успели да се организират и екипират добре за да извършат своите престъпления ;
- Изграждане на информационни мрежи в страните на произход на емигрантите за да се събира изпреварваща информация кои ги подтиква, подготвя и подпомага да мигрират в Европа;
- Установяване на причините и подстрекателите на миграцията и вземане на изпреварващи мерки за тяхното неутрализиране още в държавите на които те са граждани;
- Строги закони и ефективни присъди за трафикантите на емигранти, включващи ефективни присъди, както и конфискация на имущество им и превозните средства, които използват, защото само това ще ги принуди да изоставят този престъпен бизнес;
- Разделяне на емигрантите в отделни лагери и центрове според етнос и религия – особено, за тези без семейства за да се неутрализират изпреварващо причините за възникване на предстоящите етнически и вътрешно религиозни конфликти както и масовите издевателства и престъпления над тези от тях които са по слаби и без защитни;

- Християните, семейните и децата да бъдат настанявани в специални отделни лагери, където с тях да работят психолози и детски полицейски инспектори;
- Налагане на строг ред и дисциплина в лагерите и центровете за настаняване на емигранти, за да спрат ежедневните побои, убийства, грабежи и изнасилвания;
- Незабавно депортиране на всички емигранти пристигащи от държавите в които не се води война, обратно в собствените им държави;
- Строги и незабавни присъди и връщане обратно в държавния бюджет на всички получени суми от всички държавни служители в ЕС, които лично или чрез свои приятели и роднини участват във фирми обслужващи миграционната политика и дейност в лагерите и центровете за настаняване;
- Строги и незабавни присъди за всички емигранти извършили престъпления и незабавно депортиране на техните семейства и роднини /ако имат такива/ от страната, която ги е приела в родната им държава;
- Изготвяне на европейска база данни на всички емигранти пристигащи от зоните на бойни действия, за да бъдат опознавани ако са извършили престъпления или са сменили своята самоличност с чужда такава;

- Увеличаване правомощията на полицейските служби да извършват внезапни проверки в центровете за бежанци и домовете за временно настаняване и да налагат вечерен час при нарушения;
- Ускоряване на процедурите за предоставяне или отказ на убежище, съпроводено с предварително събиране на информация за професионалната квалификация и наличие на криминално минало на емигранта в страната на произход;
- Всички частни компании и корпорации в ЕС с персонал над 100 служители да бъдат допълнително обложени с 20% данък “миграция” , за да поемат своя дял от социалната тежест върху обществото – - тези средства трябва да бъдат използвани - за квалифицирането и интегрирането на пристигащите документално доказано сирийски бежанци. Само това ще принуди транс националните корпорации да спрат да финансират и поощряват масовата инвазия на милиони необразовани и радикално настроени мигранти в Европа;

- Основният поток от емигранти да бъде пренасочен само към държавите взели активно участие в дестабилизирането на Либия, Ирак, Афганистан и Сирия и в организирането на “оранжевите революции” и “арабски пролети” в държавите- членки на Арабската Лига ;
- Всички емигранти от Сирия, Саудитска Арабия, Албания, Македония, Тунис, Мароко, Египет, Ливан, Косово, арабските държави и от зоните на военни конфликти задължително да бъдат задълбочено проверявани в собствените им страни /а не само в картотеките на Интерпол/ за при частност към организираната престъпност, за извършени военни и криминални престъпления, или принадлежност към Ислямска държава и Фронта ал Нусра; Допълнително да бъдат проверявани и на Детектора на лъжата и при съмнения или негативен резултат веднага да бъдат връщани обратно в страните на които са граждани;
- Населението на всички африкански, арабски и азиатски държави (без Сирия) да бъде постоянно информирано, че нито един техен гражданин няма повече да бъде допускан на територията на държавите от ЕС без предварително издадена виза и пълен комплект документи включително образователни такива и с нужните за издръжката им финансови средства;

- всички правозащитни организации да изпратят целият си персонал в лагерите в Турция и в другите арабски страни за да могат изпреварвощо и подходящо да се погрижат за бежанците и техните семейства и нужди:
- Всички държавни служители, които не спазват Конвенцията на ООН за Бежанците и допускат в страните от ЕС да влизат незаконно лица без документи и визи а не през официално определените за това гранични пунктове, както и такива, които не осъждат незабавно нарушителите на Конвенцията за бежанците за незаконно проникване, да бъдат незабавно уволнявани и подвеждани под съдебна отговорност;
- Държавни служители, които не подлагат на медицински преглед и изследвания и не оставят под карантина емигрантите докато станат известни медицинските резултатите за наличие или липса на опасни или заразни болести , да подлежат на незабавно уволнение, глоба и да носят наказателна отговорност, тъй като нарушават чл. 29. ал. 4 от Закона за убежището и бежанците;

- Задължително да се изисква от всички полицейски служби незабавно да оповестяват публично пълната информация за статута и етническия произход на всеки извършител на престъпление сред емигрантските общности , както и за броя на ежедневно извършваните престъпления от нелегално пристигналите в страната чужди граждани.
- Изпращане на силите за специални операции в страните от които идват емигранти за да може съвместно с местните власти изпреварващо да конфискуват или унищожат всички морски и други транспортни средства собственост на трафикантите а тях да ги арестуват и предадат на право охранителните органи или неутрализират за да бъдат унищожени мрежите за трафик на хора;
- Военноморски сили да следят за лодки, да предоставят защита на пътниците и след това незабавно да ги връщат обратно в страната, от която са тръгнали (по примера на Испания, която по този начин се справи с вълната от емигранти от Африка в последните години).

С помощта на тези мерки рязко ще намалее броят на загиналите и удавили се емигранти – за пример миналата година край бреговете на Испания е имало 106 смъртни случая, край Италия и Малта - 2892, а край Гърция 805; безконтролното пропускане през европейските граници помага хората да се подлъгват че ще успеят да се внедрят в ЕС поради което плащат милиарди на трафиканти и рискуват живота си в препълнени надуваеми лодки, хладилни камиони, товарни влакове и т.н.