Една история за несекващата революция в Исландия, разказана по италианското радио, е ярък пример за това как нашите средства за масова информация ни информират за ставащото по света. През 2008 г. в началото на финансовата криза Исландия банкрутира в буквалния смисъл. Причините бяха споменати между другото и от този момент нататък тази малкоизвестна страна-членка на ЕС буквално изчезна от радарите.

И тъй като европейските страни една след друга се оказват на прага на банкрута, заплашвайки самото съществуване на еврото, последното което биха искали властимащите, е Исландия да стане пример за другите.

Ето защо:

За пет години чист неолиберален режим Исландия с население 320 хил. души и без армия се превърна в една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки там бяха приватизирани и за да привлекат повече средства те въведоха онлайн-банкирането, а минималните разходи им позволиха да предложат относително висока доходност. Специалните сметки IceSave привлякоха множество малки и средни хондски и британски инвеститори. Но заедно с ръста на инвестициите растеше и външния дълг на банките. През 2003 г. външния дълг на Исландия беше 200 процента от нейния БВП, а през 2007 година достигна 900 процента. Световната финансова криза през 2008-ма нанесе смъртоносния удар. Трите главни банки на Исландия – Landbanki, Kapthing и Glitnir обърнаха коремите и бяха национализирани, а кроната изгуби 85 процента от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.

Въпреки че от непосредственото прилагане на демокрацията следваше да се очаква друго, кризата накара исландците да възстановят суверенните си права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това стана по трудния начин.

Премиер-министърът на социал-демократическото правителство Геир Хорде започна да води преговори за предоставяне на 1.2 милиарда долара кредит, към който северните страни трябваше да добавят още 2.5 милиарда. Но международното финасово общество натискаше Исландия да проведе радикални мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат този дълг, твърдейки, че това е единствения начин Исландия да се разплати с Великобритания и Холандия.

/След фалита на исландските банки правителствата на Великобритания и Холандия възстановиха вложенията на своите граждани от собствените си бюджети – б.м./.

Протестите и бунтовете продължиха и накрая правителството падна. След изборите през април 2009 г. на власт дойде лява коалиция, която осъди неолибералната икономическа система, но веднага се предаде под натиска върху Исландия за изплащането на дълга от общо 3.5 милиарда евро. Това означаваше всеки жител на страната да плаща ежемесечно 100-130 евро в продължение на 15 години, за да се погасят задълженията на частни лица към други частни лица. Тази капка преля чашата.

И тогава се случи невероятното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополисти, че цялата страна трябва да се обложи с данък, за да погасява частни дългове – рязко промени отношенията между гражданите и техните политически институции и в крайна сметка лидерите на Исландия взеха страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който трябваше да вмени на исландските граждани отговорност за дълговете на исландските банкери и се съгласи да свика референдум.

Разбира се международният натиск над Исландия се засили. Великобритания и Холандия заплашиха страната със сурови репресии, които биха довели до пълната й изолация. Когато исландците започнаха да готвят референдума МВФ заплаши да спре всякакво финансиране. Британското правителство заплаши да замрази спестяванията и текущите им сметки. Както сполучливо отбеляза държавният глава Гримсон: „Говореха ни, че ако не приемем условията международната общност, ще се превърнем в северната Куба. Но ако бяхме ги приели, щяхме да станем северната Хаити“.

В мартенския референдум от 2010 г. – 93 процента от исландците гласуваха против изплащането на дълговете. МВФ веднага спря кредитирането на страната. Но революцията, която не бе отразена от нито една световна медия, не можеше да бъде изплашена. С поддръжката на разгневените граждани правителството започна граждански и углавни разследвания на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издаде международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing – Сигурдур Ейнарсон. А другите банкери замесени в банкрута на Исландия избягаха от страната.

Но исландците не са задоволиха с постигнатото. Те решиха да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За да напише новата си конституция народът на Исландия избра 25 безпартийни граждани измежду 522 видни представители на обществото, всеки от които беше препоръчан от други минимум 30 души. Основният закон не се състави от тясна група политици, а беше писан в интернет. Учредителните заседания се провеждаха онлайн, и гражданите можеха да дават своите коментари и предложения, наблюдавайки как документът постепенно придобива окончателната си форма. Този основен закон, написан демократично и с широко народно участие, ще бъде представен в парламента за утвърждаване веднага след предстоящите избори.

Днес на гърците, италианците, испанците и португалците се предлага приватизация на държавните сектори като единствен изход от кризата.

Нека погледнат към Исландия. Към нейния отказ да се подчини на чужди интереси и към малкия народ, който ясно заяви, че е суверенен.

Ето защо Исландия не присъства в новините.

Източник:

http://worldtodaybg.com/2013/02/21/%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%8F-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0/