"Всички истини преминават през три етапа. Първият е тяхното осмиване, вторият е тяхното отричане, а третият е възприемането им като напълно очевидни".

Артур Шопенхауер

Кой извърши атаката на 11 септември 2001 г.? Този въпрос ще бъде задаван още десетки години. Дали Буш беше пряк участник или само знаеше, че те ще бъдат осъществени, дали това беше съвместна акция на спецслужбите на САЩ и Израел, или самостоятелна операция на израелците.

Стаманени небостърчаги се превръщат на фина прах от едничък пожар??

За последната теза има много основания...

На 11 септември 2001 г. единствените хора, които танцуваха и се радваха от атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк бяха петима израелци, арестувани от ФБР, след като няколко очевидци се обадиха, че са ги видели да се радват и да снимат трагедията от другата страна на реката, в Ню Джърси.

Когато направените от тях снимки бяха проявени, наистина се показаха петимата танцуващи и смеещи се израелци. При обиска, в колата им бяха намерени ножове за рязане на мокети, европейски паспорти и 4700 долара, скрити в чорапите им.

Защо се радваха тези израелски агенти от ужасната трагедия, разиграваща се пред очите им? Какъв зъл дух се беше вселил в тези хора, които би трябвало да са най-големите съюзници на САЩ и които получават всяка година милиарди долари помощ от американските данъкоплатци, докато по същото време хиляди умираха в 110-етажните кули?

Едва ли е параноична тезата, че 11 септември беше дело на елементи в правителството на Израел и в световното ционистко движение, които имат зад гърба си дълга история на атаки и шантаж не само срещу арабите, но и срещу САЩ. Международният ционизъм е с богат опит в тази област...

Ционизмът се появи през втората половина на 19-ти век като политическо движение, като целта му беше създаването на еврейска държава в Палестина. Днес терминът "ционизъм" се използва повече за онези евреи, които искат да разширят границите, които бяха установени за сметка на палестинците и тяхната земя.

В по-общ смисъл "ционизъм" се използва за описанието на един елемент от еврейската общност (не всички от тях), които вярват в "еврейското превъзходство".

Характерно е, че най-голямата атака срещу ционизма и "еврейското превъзходство" идва от самите евреи, като се започне от Маркс и мине през Джон Сак, Алфред Лилентал, Ноам Чомски, Израел Шахак, Бенджамин Фридмън, Виктор Островски. Има даже еврейска религиозна група, наречена "Евреите срещу ционизма", които са обект на груби атаки от основните ционистки организации като Лигата срещу клеветите - Anti Deflamation League (ADL).

През 19-ти век обаче ционистите имаха проблем с реализацията на схемата за превземането на арабска Палестина, която по онова време беше в рамките на Отоманската империя и арабите нямаха никакво намерение да си дават земята на ционистите от Европа. Самите евреи, живеещи в Палестина бяха твърде малко и не са я контролирали никога от времето на Римската империя.

Това унищожава мнението, че арабите и евреите воюват за тази земя "от векове". Нищо подобно. Движението за откъсването на Палестина от Отоманската империя дойде от европейските ционисти, които бяха постигнали силно влияние в няколко европейски държави.

През 1914 г. започна "голямата война", която сблъска трите сили - Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя с другите три сили - Англия, Франция и Русия.

На фона на анализа на причините за 11 септември 2001 г. ще припомним, че тогава ционистите изиграха важна роля за въвличането на САЩ в кървавата европейска война, в която САЩ нямаха никакви жизнени интереси.

Каква беше ситуацията? През 1916 г. немците, австрийците и турците вече печелеха войната. Русия беше в хаос, Франция имаше огромни загуби, Англия беше под блокадата на немските подводници. Тогава Германия предложи на Англия да приключи войната при удобни за Лондон условия. Но англичаните и международните ционисти имаха още една карта. Британското правителство и лидерите на ционизма сключиха договор. Ционистите се ръководеха от Хаим Вайцман, човекът, който по-късно стана президент на Израел. Идеята беше ционистите да използват силното си влияние в САЩ и да ги въвлекат във войната на страната на Англия срещу Германия и Турция. В замяна, ционистите щяха да получат като награда Палестина от победената Отоманска империя.

В началото, англичаните искаха да дадат на ционистите еврейска държава в Африка. Но те искаха Палестина, към която европейските евреи би трябвало да започнат да имигрират в големи количества.

Ционистите в САЩ като Бернар Барух, Луис Бръндейс, Пол Варбург, Яков Ших започнаха обработка на президента Удру Уилсън, а ционистката преса превърна немския кайзер в "кръвожадно куче", което ще унищожи "цялата цивилизация".

През 1916 г., след инсценирането на потопяването на кораба "Лузитания", САЩ се включиха във войната на страната на Англия под смешния предлог "да превърнат света в по-сигурен за демокрацията".

Този трик се използва и до днес.

Междувременно в Германия, където ционистите също имаха огромно влияние в печата и промишлеността, започнаха стачки, организирани от ционистите и марксистките работнически движения. По този начин вече не беше трудна победата над Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя, която завърши с безславния договор от Версай от 1918 г., където ционистите също имаха делегация, водена от Вайцман.

Англия издаде Балфорската декларация през ноември 1917 г., в същия месец, в който Германия капитулира. Но декларацията беше подготвена 20 месеца по-рано, през март 1916 г. под диктовката на Вайцман. Тя предвиждаше масова еврейска имиграция в Палестина. Това беше първата стъпка към онова, което 20 години по-късно щеше да стане държавата Израел.

Години след войната, от ционисткото движение се отцепи американския ционистки милионер Бенджамин Фридман, който беше така разочарован от своите събратя и ги нарече "ционистка мафия".

Именно той разкри, че президентът Уилсън е бил шантажиран от американската еврейска върхушка заради "стари грехове в университета Принстън".

Самата Балфорска декларация беше писмо, подготвено през 1916 г. от английския външен секретар Артур Балфор, в което се изразяваше одобрението на Англия за създаването в Палестина на национален дом на еврейския народ, за което британското правителство трябваше да положи всички усилия.

Да отидем по-напред в историята - към началото на 30-те години. Германия беше унижена не само от поражението в Първата световна война, но и от огромните репарации, които й бяха наложени от ционистките банкери във Версай. Тогава се появи Адолф Хитлер като канцлер и лидер на Нацистката партия. Почти веднага ционистите по света започнаха да зоват за поредна акция срещу Германия. САЩ и Англия наложиха бойкот на немските стоки. На 24 март 1933 г. Daily Express в Англия излезе със заглавието: "Юдея обявява война на Германия. Евреи от целия свят, обединете се в акция".

На следващата година ционисткият лидер Владимир Жаботински написа, че "интересите на евреите се нуждаят от пълно унищожение на Германия".

Няколко години по-късно лорд Бивърброк - английски вестникарски магнат, предупреди срещу ционисткото влияние в английския печат: "Има около 20 000 немски евреи, които дойдоха в Англия. Тяхното политическо влияние ни тласка към война с Германия".

През 1939 г. Германия нападна Полша заради територия, отнета й във Версай. Англия и Франция веднага обявиха война на Берлин. В САЩ ционистката върхушка отново заработи. Имената бяха различни. Сега беше ред на президента Франклин Рузвелт да въвлече САЩ в новата европейска война. Патриотичните американци като пилота Чарлз Линдберг написаха "Не атакуваме евреите, но предупреждаваме, че заради техните интереси искат да въвлекат САЩ във войната".

Заради силната обществена съпротива Рузвелт и ционистите имаха сериозни проблеми. Тогава се случи атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Япония и Германия имаха договор за отбрана, което означаваше, че война с Япония ще е война и с Германия. Рузвелт наложи ембарго на нефтените доставки за Япония, с което създаде предлога за нейната атака срещу Пърл Харбър. След това беше доказано, че Рузвелт знаеше за предстоящата атака, но не направи нищо.

Както в Първата, така и във Втората световна война, Германия отново беше победена. На 30 април 1945 г. Хитлер написа своето политическо завещание. В него той стовари отговорността за войната върху "ционистката мафия", или както я наричаше "международната еврейщина и техните наемници".

Няколко години след войната ционисткият план за установяване на държавата Израел в Палестина вече беше реализиран. Преди това обаче английските протектори в Палестина бяха изпъдени с терористични акции. Една от най-силните ционистки терористични групи беше Иргун, чийто лидер беше сетнешният премиер на Израел Менахем Бегин.

Сутринта на 22 юли 1946 г. около 20-тина терористи от Иргун, преоблечени като араби, нахлуха в хотела "Крал Давид" в Йерусалим и взривиха 225 килограма експлозиви. В хотела бяха секретариатът на правителството на Палестина и щаб-квартирата на английските сили. Убити бяха 91 души.

През 1948 г. с активното ционистко лобиране, ООН, САЩ и Англия признаха държавата Израел. Една от първите мерки на израелското правителство беше да прокара "закона за връщането", който даваше правото на всеки евреин по света да се засели в Израел и да получи гражданство. Арабите не бяха доволни от това и последваха няколко войни. Но израелците, с помощта на САЩ, не дадоха възможност на арабите да си върнат земята.

Иронията на "закона за връщането" беше, че повечето днешни евреи нямат никаква връзка с евреите от Стария завет. Повечето са наследници на хазарите, народ, чиито вождове са приели юдеизма през 8-ми век. Хазарите никога не са стъпвали в Палестина.

След Втората световна война стана ясно, че основните глобални сили ще бъдат САЩ и СССР. Сталин разбра истината и започна своите антиционистки процеси, които доведоха до неговото елиминиране през 1953 г. Сталин беше убит. Но и следващите ръководства в Москва не позволяваха на руските евреи да се заселват в Израел. Това стана чак при Горбачов и Елцин.

Заради това най-важният съюзник на ционистите станаха САЩ, които трябваше безусловно да застанат зад евреите в техните войни срещу арабите.

Средството се криеше в мотото на израелското разузнаване Моссад "чрез измама, към война".

Първата такава операция беше през 1955 г., когато израелски агенти, преоблечени като араби бяха заловени да взривяват американски инсталации в Египет. Разобличаването предизвика такъв шум, че правителството в Тел Авив падна.

Последва 1967 г., когато израелски канонерки и изтребители потопиха американския невъоръжен комуникационен кораб Liberty. 35 американски моряци бяха убити, 170 ранени. Намерението на Израел беше да убият всички американци и да обвинят Египет. Израел отрече атаката, но оцелелите го разобличиха. И до днес американският Конгрес не е разследвал атаката срещу Liberty.

През 1986 г. израелците отново въвлякоха американците в скалъпена от тях провокация срещу арабите. Бившият служител на Моссад - Виктор Островски, който се разочарова от своите събратя, се опита да предупреди американците. Той разкри как в Израел са съчинили провокацията, заради която след това беше обвинена Либия за взривяването на нощния клуб в Германия, в който загинаха американски войници. Това беше претекстът, с който Роналд Рейгън започна бомбардировките на Либия, в които загина и 4-годишната дъщеря на Муамар Кадафи. Тогава Франция не позволи на американските бомбардировачи да прелетят над нейна територия, тъй като френското разузнаване знаеше, че истинският терорист в Берлин бяха израелците.

Островски разбра, че Моссад често използва арабски агенти за свои мисии, че израелски агенти се представят като араби, че Моссад още тогава имаше план да насочи американското обществено мнение срещу Ирак, че богатите ционисти в САЩ са включвани в различни мисии и операции на Моссад.

През 2001 г. във Washington Times се появи статия за 68-страничния анализ на Армейското училище за напреднали военни проучвания (SAMS), който беше направен от 60 американски офицери, опитвайки се да предвидят възможните последици от изпращането на американски части за поддържането на мира между Израел и Палестина.

Ето извадки от този анализ: "Израелската военна машина е като 500-килограмова горила. Добре въоръжена и обучена. Действа както в Газа, така и на Западния бряг. Известно е, че не спазва никакви международни закони при изпълнение на мисиите си. Моссад е черна карта. Безмилостен и подъл. Има възможност да удари американски сили и да го представи като акция на палестинските араби".

11 септември 2001 г. тепърва предстоеше...

Източник: http://strogosekretno.com