Решителната битка за Кобане се води на 20 часа път с автомобил от София. Кюрдите водят ожесточени боеве срещу джихадистите, докато Турция ги бомбардира и практически помага на „Ислямска държава“, а САЩ са се концентрирали над това да бомбардират петролни кладенци и рафинерии

Тази обсада продължава вече повече от месец с изключително голяма ожесточеност и от двете страни, тъй като град Кобане е ключов пункт по турско-сирийската граница.

Ако кюрдите го задържат, те ще могат да продължат да получават подкрепления от ПКК*.Ако джихадистите от ИД (Ислямска държава ) превземат Кобане не само, че ще прекъснат подкрепленията на кюрдите, но ще затвърдят влиянието си по река Ефрат, а освен това може да се каже, че ще улеснят притока на оръжия,пари и симпатизанти, който се стича от Европа към тях.

Настъплението към Кобане започва на 17 септември, когато джихадистите превземат мост на Ефрат със стратегическо значение. Използвайки предимството на моста за да настъпят към важният кюрдски град, те започват да прекарват моторизирана пехота,танкове и артилерия. Бронетанковата им сила се състои от приблизително 50 танка предимно Т-55 и Т-62 пленени от иракската армия. Отрядите на халифа използват също така и американски бронирани охранителни машини М1117 „Гардиън“. Общата численост, която силите на ИД имат срещу защитниците на Кобане не е сигурна, но приблизително се изчислява на 5 до 9 хиляди бойци. Срещу тази сила доброволците от YPG имат твърде ограничени възможности за защита, тъй като численото превъзходство е 9:1 в полза на ИД, а въоражението на кюрдите е предимно леко и отсъства, каквато и да е бронирана техника и артилерия. Ограничените сили на кюрдите не им позволяват да защитават ефективно всички подстъпи към града, и в резултат на това само за едно денонощие ИД превзема 39 села и стига на 20 км от Кобане.

В следващите дни следват твърде ожесточени сражения, които завършват с обсада на Кобане (арабското му име е Аин ал-Араб ). До 26 септември почти всички села в района са превзети, а ИД започва настъпление към барикадирания и укрепен град. Следват боеве за всяка къща и улица като за съжаление южната част на Кобане пада под контрола на ислямистите. Резулатата от това е, че десетки хиляди бежанци тръгват към турската граница с надеждата да се спасят. Действително мнозина от тях съумяват да я преминат, но други нямат този късмет, тъй като турските власти зорко я пазят. Суверенно право е на турците да не пропускат всеки през границата си, но хладнокръвието, с което турските власти наблюдават кланетата е изумително. Има случаи, когато бежанци са настигнати от колоните на ИД буквално на триста-четиристотин метра от турската граница и са заклани или поробени.

На 27 септември започват въздушни удари на САЩ по позициите на ИД, но облекчението на кюрдите е временно, защото ударите не успяват да навредят сериозно на джихадистите и техниката им. Нещо повече според CNN представител на Пентагона е казал, че „целта на нашите удари не е да спасяваме градове,села и цивилни, а да обезглавим командването на ИД и да намалим нивото на експлоатация на петролните кладенци“. Така докато хиляди хора гинат, а джихадистите плуват в кръв, ВВС на САЩ насочват усилията си към бомбардирането на петролни рафинерии и кладенци, които са под контрола на ИД. Едва по-късно американците ще сметнат, че Кобане има някакво значение и на кюрдите трябва да се даде помощ.

До 2ри октомври бойците на халиф Абу Бакр ал-Багдади превземат над 350 кюрдски села и градове. Над 200 000 хиляди души са тръгнали към турската граница с надеждата, че ще се спасят от ужасите, които ИД им готвят. Всеки, който бива хванат от джихадистите плаща жестока цена. По улиците на кюрдските населени места в Сирия се разстрелват пленени бойци от Народните отряди за защита (сирийските кюрди,YPG ) и дори жени,деца и старци.

През следващите седмици южната и централната част на Кобане минават по няколко пъти под контрола на ИД и кюрдите. Сериозна помощ на сънародниците си оказват от ПКК като изпращат близо 1500 бойци да се сражават в обсадения град. Това започва леко да накланя везните на битката и към 15 октомври храбрите бойци на ПКК и ИПЖ (YPG,Народните отряди за съпротива) овладяват около 80 % от града. Въпреки това отчаяните кюрди казват, че ако ИД „овладеят граничния пункт с Турция, всичко се свършва“. В този ред на мисли е добре да кажем и какво мислят турските власти за обсадата на Кобане. Реджеп Таип Ердоган призова международната общност да не позволява на ИД да овладеят Кобане, но в същото време турците не са направили никакъв опит да подпомогнат защитниците му. Не само това, но високопоставения турски политик от партията на Ердоган, Бюлент Арънч, публично се подиграва на защитниците на Кобане. За да добият представа читателите ще цитирам точно думите му „Защитниците не могат да окажат сериозна съпротива….Лесно им е да отвличат хора, но не могат да се бият в Аин ал-Араб. Мога да кажа още много, но няма да го направя за да не ги засрамя прекалено“.

На 19 октомври ВВС на САЩ пускат 24 тона леко стрелково оръжие и амуниции, както и 10 тона медикаменти, които са събрани и пратени на защитниците от кюрдите в Ирак, но за голямо нещастие част от пратката попада в ръцете на ИД, а друга част е унищожена.

  До 24 октомври и двете страни имат напредък в различни участъци на фронта. Така новата офанзива на ИПЖ напредва в източните околности на града, но в същото време стратегическият хълм Тал Шаир за пореден път попада в ръцете на джихадистите. Смята се, че към този момент джихадистите са използвали неидентифицирано химическо оръжие в сраженията срещу кюрдите за да минимализират човешките си загуби. Въпреки подкрепленията, които ИД получава града все още се държи и има надежда, че кюрдите ще изтласкат ордите на самопровъзгласилият се за халиф Абу Бакр ал-Багдади. В рамките на сраженията защитниците от ИПЖ и техните другари от ПКК показват истинска храброст и отдаденост. Например при поредната защита на хълма Тал Шаир една 19 годишна кюрдска девойка нанася сама големи щети на бойците от ИД, но в крайна сметка е хваната и нарязана на парчета буквално.