Бежанците - част 4 - Дискриминирани сме ние, а не бежанците!

- те не си перат дрехите - прането им се извозва на пералня и им се докарва чистичко всеки път
- разполагат със собствено жилище
- разполагат с климатик във всяка стая
- не плащат тока, който ползват
- не плащат водата, която ползват
- не плащат здравните осигуровки, които имат
- не плащат интернета, който ползват
- не плащат за нищо, защото ние им го плащаме
- 80% от тях не са сирийци, т.е. не са истински бежанци, а ни ги натрисат съвсем съзнателно
- идентифицират ги без да имат документи за самоличност, а само по "честна дума"
- сред тях има доказано терористи, така и "спящи клетки"
- фургони на чуждестранни организации стоят денонощно, за да ги "консултират" как да искат социални помощи и други
- извършват престъпления, но не могат да бъдат съданени заради пропуски в законодателството ни
   Цялото разследване на българска телевизия, можете да гледате ето тук!.

   Всеки бежанец получава от България по 1 085 лв. на месец. Над 80% от тях не са сирийци. Храним ги, а за нас нямаме за храна!
   По 800 лв. заплата за бежанки шивачки.
   Крайна експлоатация на българските шивачки в Петрич - 115 лв. заплата
   Български шивачки работят при минусови температури
   Български шивачки биват карани да работят и нощем; не им плащат извънредни
   Български шивачки работят при 39 градуса жега
   И през 2014-та - българските шивачки работят под прага на бедността
   Заключение: В България се извършва геноцид над българите

   15.10.2013

   "1085 лв. дава държавата на месец за бежанец у нас. В тази сума се включват ремонти на сградите, консумативи, заплати на персонал, медицинска помощ. 385 лв. са парите за храна и консумативи на човек в специализираните центрове. 65 лв. от тези пари всеки бежанец получава кеш."

   Сумата е за всеки от 2700 бежанци, настанени в центровете, а още близо толкова са по квартири. За сравнение, месечната издръжка на дете без родителски грижи, настанено в социален дом, е 559 лв.

   Пари се дават и на 26 бежанци с получен статут, които участват в програмата за интеграция. Те се обучават за козметици, фризьори, шивачи. Предвижда се да се добави и обучение за нови, актуални професии, като автомонтьори, хлебопроизводители, готвачи.

   Вече е факт съкратеният срок от 21 дни, в който сирийците могат да получат статут на бежанци.

   Отварянето на двата бежански центъра във Враждебна и Военна рампа се е случило инцидентно и не е имало време да се информира Върховния комисариат на ООН за бежанците, съобщиха от Агенцията за бежанците. Веднага след това са пристигнали експерти от комисариата, които са отправили препоръки за условията и специално за отоплението на центъра във Враждебна. В момента там тече ремонт, топла вода и парно ще има до края на седмицата.

   Източник: www.tv7.bg

   10.05.2014

   Десетки работодатели са се обърнали към ДАБ за наемане на работа, без да е нужно да се знае български език. Между 400 и 800 лева се предлагали за бежанки шивачки, осигурявали се и жилища за семействата им.

   Източник: www.ibox.bg

   22.03.2013

   40 стотинки за 40 минути работа... Толкова изкарват надомните работници, които шият обувки в Петрич и околността. “Става въпрос за ръчен труд с канап и игла, който покрива пръстите с мазоли. Всеки чифт бомбета има по 40 бода. Жените се трудят по 10-12 часа на ден, включително и събота и неделя, за да вземат в най-добрия случай около 260 лв. на месец”, разказва председателят на Сдружението на надомните работници Виолета Златева. Поръчките в повечето случаи идвали от гръцки фирми, които са подизпълнители на световни италиански и испански компании. Но напоследък намалели. “Продават продукцията скъпо, а доскоро плащаха по 22 стотинки на чифт. Със стачки и митинги успяхме да се преборим за малко по-високо заплащане. Представяте ли си за каква експлоатация става въпрос!”, негодува Златева.

   Подобно е ежедневието на над 400 000 българи, които изкарват прехраната си с надомен труд, показва изследване на Сдружението на надомните работници.



   Дълбоко в сивия сектор

   Не повече от 25 000 от тях обаче имат трудов договор с фирма възложител. Останалите са в сивата икономика и не могат да разчитат на пенсия и болнични. “Мерките, които държавата взе преди 2 години, когато регламентира законодателно надомния труд, не вършат работа и ситуацията не е подобрена”, категорична е Златева.

   От една страна, новите изисквания са повишили разходите на западните фирми, които дават поръчки, и част от тях предпочели да ги пренасочат към Македония и Албания, вместо да осигуряват тукашните работници.

   Вариантът надомниците да се регистрират като самонаети също не работи, защото трябва да плащат осигуровки върху минимум 420 лв. “Как да стане това, като с почти денонощен труд те стигат максимум до 300 лв.”, недоумява Златева.

   “Дори в последно време голяма част от занаятчиите излизат от занаятчийската камара и стават надомни работници в сивия сектор, защото не могат да си позволят да се осигуряват като практикуващи свободна професия”, добавя тя.

   Сдружението предлага държавата да отпуска нисколихвени кредити на надомници, които работят като самонаети, за да могат да купуват консумативи и да се развиват. Друго предложение е поне през първите 5 г. от дейността да се намали осигурителният им праг.

   “Правителството обаче не е съгласно с подобни мерки. Бори се със сивата икономика само на думи, а на тези хора им трябва малко помощ, за да минат на светло и да вкарват в бюджета осигуровки”, ядосва се Златева.

   220 часа труд на месец

   Изследването на сдружението показва, че близо две трети от надомните работници у нас са на възраст между 30 и 55 години. 58% са жени. Средната им заетост е 200-220 часа на месец. В най-добрия случай изкарват минималната заплата. Затова работниците най-често описват труда си като робски. А сред тях има много инвалиди пенсионери. Има дори жени, които са работили в БАН.

   “През последните 2-3 години високата безработица принуждава все по-млади хора да изкарват прехраната си с надомен труд”, казва Златева. “Има и много художници, които няма къде да се реализират. Рисуват картички, картини, правят бижута и търсят начини да ги продават”, добавя тя.

   Хората, които работят с фирма възложител, обикновено шият части от дрехи и обувки, лепят торбички или опаковат продукция.

   Кой каквото може

   Останалите правят кой каквото може. Едни майсторят сувенири, други поправят дрехи или мебели. Обикновено в кухнята на дома си и цялото семейство дишат вредните изпарения от боите, химикалите и лепилата.

   Голям проблем за тези хора е, че създават продукти, без да познават нуждите на пазара. Другата им грижа е, че дори да правят търсени стоки с високо качество, често няма къде да ги продадат. В това отношение общините могат да ни помогнат много, ако ни дадат магазин, в който да продаваме продукцията си. Подобна помощ обаче виждаме само в Петрич, Бургас, Плевен, Велико Търново. Помагат ни повече бизнесмени, казва Златева.

   В Русе например управителят на централния мол ни даде да ползваме безплатно картинна галерия. Наскоро говорихме със столичния кмет Йорданка Фандъкова, която обеща да ни даде общинска сграда за магазин, обяснява шефката на сдружението.

   Художничка рисува панели за телефони по поръчка

   “Правя това, което умея. Доставя ми радост и се надявам да мога да се издържам с него. Мечтата ми е да направя своя работилница за красиви неща, които да се раждат пред хората.” Това споделя 26-годишната Боряна Илиева от Попово, която от малко повече от месец се занимава с надомна работа.

   Рисува по различни предмети, надписва ги с весели послания, създава бижута и уникални сувенири. Продава ги из магазини в Търговище, търси купувачи и по интернет. Работното ателие е в дома на родителите в Попово.

   Стажът в надомната работа е кратък, но се надява да сбъдне мечтата си и да отвори магазин ателие във Варна. Регистрира своя фирма и планира да се реализира като занаятчия. До работата у дома Боряна стигнала след близо 9 месеца като продавач в магазин. Напуснала по причини, които не иска да коментира. Вместо да хленчи, че няма работа, си я създала сама.

   Преди година завършила Шуменския университет, където учила рисуване и ювелирен дизайн. Реализация като учител обаче нямало. Тогава младата жена решила да опита да се издържа сама, като разчита на уменията и знанията си.

   Все още не може да каже дали в занятието ще има достатъчно хляб, за да води независим от близките си живот. “Всички около мен говорят за напускане на България и стягат куфари. Аз все още вярвам, че мога да сбъдна мечтите си тук. Ще видим”, казва Боряна.

   Надомникът бачка и насън, но няма гарантиран доход

   Надомната работа в Кюстендил едва ли дава препитание на 20-30 закъсали в тая криза в града. Това е статистиката на тарторката на това “съсловие” в града Малинка (Меги) Занева. От 13 години тя шие бомбета за обувки, за да прехранва себе си и семейството си. Друга работа няма. Преди 13 г. обаче валяло от поръчки - италиански, гръцки фирми държали цехове в Кюстендил, Дупница, Бобов дол. Повечето от моделите се шиели на ръка.

   “Мъжът ми беше тежко болен, нямахме пари за лечение, трябваше да се плаща и за трансплантация на бъбрек. Нямах изход. И се хванах с обувките”, спомня си Занева. “Шила съм и в колата, докато чакаме с мъжа ми за преглед по клиниките. Както се казва - и насън съм го правила”, разказва тя.

   Жената е категорична, че не всеки става за надомник, защото трябва изключителна сръчност, прецизност и качествена работа. “Добрата работа ти създава име и доставчиците почват сами да те търсят. Ако се провалиш дори един път, с един чифт, край. Има да чакаш да те потърсят втори път”, категорична е шивачката.

   Въпреки усилния труд не се изкарвало много - чифт от вече готовите за опаковане обувки се плащал най-много по 50 стотинки. “Да се скъсаш, повече от 10 чифта на ден не можеш да ушиеш. А ако е по-модерен моделът и дизайнът, и с един чифт ще си останеш за целия ден”, казва надомната работничка.

   Освен бомбетата на обувките някои от Кюстендил се хващат да бродират блузи, но поръчките били много ограничени. Отделни модни ателиета прибягват до надомното бродиране и шиене. Имало и един-двама, които си поръчвали чак в София материали, за да правят хартиени кесии и пликове за писма. И те обаче не изкарвали много.

   “Стагнацията е пълна. Много от италианските фирми и бизнесмени се изнесоха в Македония и особено в Албания. И кaк няма. Един италианец ми се оплака, че за да открие шивашки цех в България, за регистрация, разрешителни и документация трябва да плати 100-120 хиляди лева. В Албания му разрешили за 5 хиляди евро. Къде ще отиде при това положение?”, пита риторично Занева.

   “Освен това си най-редовен клиент на данъчните, на инспекцията по труда. Затова трябва да плащаш като луд осигуровки, такси, консумативи. И накрая излиза, че си бъхтал почти злудо. Печалбата просто не е за коментар”, казва жената.

   “Надомното е от зор, няма накъде друго. Но се хващаш. Защото не бачкаш ли, си загубен”, простичко казва Занева.

   С рисуване по всевъзможни предмети, за да ги превърне в уникати, тя се занимавала от години. Има и две изложби с рисувани щраусови яйца. Отскоро обаче опитва да изкарва и пари от това. Направила е страница със свои мостри в социалната мрежа, която за кратко събрала близо 900 харесвания. Там излага идеите си пред връстниците. Ползата е, че може да се свърже с много хора от цялата страна и дори от чужбина.

   Илиева приема поръчки по интернет, като доставя желаните стоки с наложен платеж. Сред най-странните неща, минали през ръцете , са абитуриентски обувки, украсени с бои като от бутикова колекция. Сега имала най-много поръчки за рисуване със специални бои върху панелите на мобилни телефони.

   Жени шият по 13 часа на ден

   Надомната работа е истинско робство. Трепем се почти денонощно, за да изпълним нормите, които са ни поръчани, а сумите са мизерни. Никой не се хваща от хубаво, често това е последен шанс да се изкара някой лев”, твърди шивачка от Хасково.

   35-годишната жена не желае да бъде снимана и да се представи с истинското си име. Причината е прозаична - работи, без да се осигурява или да плаща данъци.

   Има две деца. Преди време е работила в голяма местна фирма, но след последните съкращения останала буквално на улицата. “Регистрирах се на борсата, защото поне имах трудов договор. От там дават някой лев, колкото за храна. Мъжът ми работи за 450 лева като шофьор. Имаме и кредит и затова ни трябват още пари. Така се хванах на въдицата “работа вкъщи”, разказва жената.

   “Първите поръчки са нормални и с добро заплащане. Но след месец започват да ти режат от парите. Заяждат се за всичко. И постепенно вдигат бройката. Сега работя по 12-13 часа почти без почивен ден, за да изпълня бройките”, казва шивачката.

   С надомна работа успява да изкара около 350-400 лева на месец. “Машината ми е електрическа и гълта по стотина лева на месец, което си е за моя сметка. Но няма начин”, казва жената. “Единственото хубаво е, че като съм вкъщи, си посрещам децата след училище. Почивката е домакинската работа - готвене, пране, чистене...”, обяснява тя.

   Да се шие вкъщи е често срещана практика в Хасково. Тази промишленост е много силна в града. Надомничките работят без осигуровки, болнични и отпуски. Това устройва работодателите, защото им пести пари. А и Инспекцията по труда и полицията лесно могат да хванат нелегален цех в гараж или мазе. Но да влязат в домовете на толкова хора е значително по-трудно.

   Иначе обявите за надомна работа са хит сред измамниците и доста хора в Хасково вече “изгорели” покрай тях през последната година. От отговорилите се иска някаква дребна сума. Между 15 и 22 лева. Обикновено парите са за куриерска доставка на материалите, без значение от дейността. Наивниците превеждат сумата, но не получават нищо насреща. Затова от сдружението на надомните работници призовават хората да не се хващат на подобни обяви.

   Източник: www.trud.bg

   17.02.2006

   Шивачките от фирма "Текстилко" в Червен бряг прекратиха стачката си, след като вчера им бяха изплатени заплатите за последните 3 месеца на миналата година, бяха внесени осигуровките към тях и бяха издължени детските надбавки. Почти две седмици продължи ефективният протест на близо 300 работнички от Червен бряг. "Текстилко" и "Бул фанко" в Кърджали са дъщерни фирми на гръцката "Фанко" с управител Евгения Пагаяниду.    

   Пет шивачки, останали съвсем без пари, започнаха стачката, след като бе прекъснато електрозахранването в домовете им заради неплатени сметки, други били заплашени, че ще им спрат водата и телефоните. 30 жени, които имали заеми от банки, престанали да се издължават. Областният управител на Плевен Цветко Цветков разговарял с "Електроразпределение", "ВиК" и банките да бъде възстановено подаването на ток в домовете на петте жени, да бъде отложено спирането на тока на други длъжници и да се определи гратисен период при обслужване на кредитите, докато хората във фабриката получат заплатите си. На 9 февруари шивачките от "Текстилко" протестираха мълчаливо пред гръцкото посолство.    

   Заради многото оплаквания на работничките от липсата на нормални условия на труд, областната структура на КНСБ поиска от Инспекцията по труда в Плевен проверките в "Текстилко" да станат постоянни. Работничките продължават да имат проблеми с изплащането на болнични листове от август. Почти година не са им правени и задължителните профилактични прегледи. Жените често се оплакват от неврологични заболявания и хипертонични кризи. Понякога се случвало да търсят лекари от Спешна помощ по три пъти на ден. "В тази индустрия няма здрави хора", категорични са шивачките. Те се жалват и от високите производствени норми, от ниските температури през зимата в производствените халета, от почти неработещата през лятото климатична инсталация. Случвало се е да шият при 40-градусови температури в цеха.    

   От централата на "Фанко" в Атина през седмицата заявиха, че ще изпълнят всички предписания на Кодекса на труда и ще се съобразят със законодателството на България. Очаква се на 20 февруари Евгения Пагаяниду да се срещне с работничките на "Текстилко" и с представители на социалното министерство и на синдикатите.

   Източник: www.vestnikataka.com

   28.08.2008

   Шефове на шивашки фирми в Шумен са карали работничките да работят нощем, като за извънредния труд не са им плащали допълнително. Това са констатирали от Инспекцията по труда при проверки през август на 15 от 50-те фирми за производство на облекла в Шуменско.

   Само в 2 от шивашките предприятия – „НИЕ 03“ ООД и „Стил М“ ООД не са открити нередности. При останалите проверени са констатирани 26 нарушения на закона. Съставени са и 9 акта, каза директорът на Инспекцията по труда Стела Методиева. Най-често в цеховете се работело при висока температура на въздуха и при ниска осветеност. Собствениците карали шивачките да работят извънредно и нощем, а накрая смятали часовете сумарно.

   Източник: www.shum.bg

   02.08.2007

   Температури от 39 градуса са били измерени при проверка в шивашки цех в Добрич, съобщи директорът на областната инспекция по труда инж. Младен Мартинов. След установяване на високите температури цехът е бил затворен за два дни. Работодателите са изпълнили предписанията на инспекторите.

   Общо 12 проверки за условията на работа са извършили служителите на областната инспекция по труда през юли. През изминалия месец са инспектирани 115 обекта, предимно хотели и ресторанти по Черноморието. Най-честите нарушения са неспазване на 7-часовия работен ден за малолетни. В много от случаите тийнейджърите се трудят до 23 ч. Засега работодателите само се предупреждават, но при второ нарушение ще бъдат глобявани с 1000 - 1500 лв. Общо 500 разрешения за работа на непълнолетни са били издадени през тази година. Това е с 400 по-малко в сравнение с 2006 г.

   В черноморските курорти в областта проверки извършват и служители на инспекции по труда от вътрешността на страната. Инспекторите се командироват, защото щатът на служителите в Добрич не е достатъчен, за да контролира всички обекти.

   Източник: www.vestnikataka.com

   18.06.2014

   Работещите в бранша получават заплати под прага на бедността

   Хиляди български шивачки биват експлоатирани от големите модни компании. Това сочи изследване на кампанията "Чисти дрехи". Според проучването работещите в шивашкия сектор в много страни от Европейския съюз (ЕС) се трудят при лоши условя и получават ниско заплащане. Сред тези държави се нарежда и България.



   Запознати коментират, че проблемите на пазара на труда принуждават редица българи да работят в шивашки цехове при лоши условия на труд, които се изразяват в липса на почивка, отказ да им се даде отпуск или болнични. Извънредно положеният труд също не се заплаща. Работещи коментират, че прекарват по 400 часа зад шевната машина на месец.

   Източник, както и цялата статия: www.econ.bg

   Сега по телевизията налазиха на талази, на талази всякакви "велики" политолози, социолози, статистици, политици, ... Аз ще им кажа "Отидете по улиците български и вижте приведените на тротоара български жени, молещи се, плачещи, умиращи от глад и студ! И тогава ми говорете, че трябвало тези мизерстващи жени да вадят от собствения си джоб пари, за да хранят Нелегелните!" Защото точно НИЕ им плащаме социалните помощи и здравните осигуровки!

   Сирийските семейства са с по 23 деца (виж)! А работещите българки не могат да си позволят и едно дете да имат, защото трябва да го хранят! Българката не чака на социални помощи (на нея и без това не й се дават, защото е българка, но на туркиня, циганка и Нелегална се дават!?); не казва "Аз няма да работя, само ще раждам деца цял живот"; плаща ток и данъци!

   За Нелегалните има осигурени здравни осигуровки, отново платени от нашия джоб (от Бюджета); за циганите има ток, дори когато не го плащат по 10 години (виж); за циганите и Нелегалните има социални помощи, за българите - няма. Това е ГЕНОЦИД!

   Автор на заключението: Един буден български гражданин